— Това е една от неприятните страни на новата работа.
Погледът на Киара се премести към телевизора.
— Прости ми, но ще ти го кажа направо: Узи вероятно тайно се забавлява с това. Киров бе вербуван по негово време. А сега е мъртъв.
— Узи оказва пълна подкрепа.
— Няма избор. Но се опитай да видиш нещата от неговата гледна точка. Той управлява Службата компетентно шест години. Не брилянтно — добави тя, — но компетентно. И за награда го махат и слагат теб.
Между тях се възцари мълчание. Чуваше се само ритмичното дишане на децата през монитора.
— Беше много сладък с Ирене — каза накрая Киара. — Тя беше толкова развълнувана, че ще се прибереш у дома, та чак отказа да си ляга. Трябва да знаеш, че Рафаел се справя доста добре с отсъствията ти. Той е истински малък стоик, какъвто трябва да е бил и баща му. Но на Ирене ѝ липсваш ужасно. — Тя млъкна, след това добави: — Почти толкова, колкото и на мен.
— Ако от това гръмне голям скандал, може да се виждаме и по-често.
— Нищо не би ме направило по-щастлива. Но премиерът никога не би посмял да уволни великия Габриел Алон. Ти си най-популярният човек в страната.
— Вторият най-популярен — уточни Габриел. — Онази актриса е по-известна от мен.
— Не вярвай на проучванията, те никога не са точни. — Киара се усмихна. — Знаеш ли, Габриел, има и по-лоши неща от това да те уволнят.
— Какво например?
— Руски убиец да ти пръсне мозъка. — Тя вдигна чашата с вино към устните си. — Сигурен ли си, че не искаш малко? Наистина е доста добро.
9.
Булевард „Цар Саул“, Тел Авив
Въпреки притесненията на премиера, Габриел остави разследването в ръцете на Йоси Гавиш и Римона Щерн, двама от най-доверените му висши офицери и най-близки приятели. Стори го по лични причини. Последното независимо разследване на Службата, проведено след поредица от провалени операции в края на 90-те години на XX век, бе ускорило връщането на Ари Шамрон от неспокойната му пенсия. Един от първите му официални актове беше да отиде до Западен Корнуол, където Габриел се бе заключил в изолирана вила само в компанията на картините си и скръбта си. Както обикновено, Шамрон не бе дошъл с празни ръце; той носеше в дар операция. Тя щеше да се окаже първата стъпка от дългия път на Габриел от самоналоженото изгнание към директорския кабинет на булевард „Цар Саул“. Поуката, поне от гледна точка на Габриел, беше, че шпионите, които допускат външни хора до себе си, трябва да си поемат рисковете.
Първата заповед към Йоси и Римона беше да отхвърлят от себе си всякакви съмнения за теч на информация. Те го направиха, подлагайки се на два напълно ненужни теста с полиграф, които преминаха отлично. След това поискаха помощ от още един анализатор. С неохота Габриел им прати Дина Сарид, експерт по тероризъм с цяла купчина отворени случаи на претрупаното си бюро, сред които и три, отнасящи се до ИДИЛ. А те можеха да бъдат категоризирани като бомби с часовников механизъм. Дина не знаеше почти нищо за Киров и неговото дезертиране. Въпреки това Габриел я накара да се върже за полиграфа. Не беше изненадващо, че и тя премина теста. Както направиха и Ели Лавон, Михаил Абрамов, Яков Росман, екипът от „Невиот“, полевите агенти от охраната и човекът от интендантството.
Първата фаза на разследването, която завърши по пладне на следващия ден, даде предвидими резултати. Тримата анализатори не откриха никакви улики, че течът на информация е бил от човек на Службата. Не установиха и грешка при изпълнението на самата операция. Всички бяха участвали в много по-сложни начинания от това обикновено дезертьорство и изтегляне на агент. Както бе написал Йоси в доклада си: „Детска игра по нашите стандарти“. Въпреки това признаваше, че има „известни и неизвестни фактори“. Най-важният беше, че течът на информация може да е дошъл от самия Константин Киров.
— Как? — попита Габриел.
— Ти му прати общо четири съобщения онази нощ, нали?
— Имаш ги всичките, Йоси. Знаеш, че е така.
— С първото му нареди да напусне „Интерконтинентал“ и да поеме пеш към гарата. С второто го инструктира да се качи на последния влак за Виена. Когато пристигна, му каза да вземе такси до „Бест Уестърн“. Но минута преди да пристигне там, му прати адреса на тайната квартира.
— Виновен по всички обвинения.
— Той все още е бил в таксито, което значи, че Михаил и Келър не са го виждали ясно.
— Какво намекваш?
— Може да е препратил съобщението.
— На кого?
— На Центъра в Москва.
— И да се самоубие?
— Възможно е да е останал с впечатлението, че вечерта ще се развие по друг начин.