— Какъв?
— Ами например, че целта ще е различна.
— Кой?
Йоси сви рамене.
— Ти.
Което доведе до втората фаза на разследването: пълен преглед на вербовката на Константин Киров, на оперативното му водене и огромното количество разузнавателна информация, предадена от него. Възползвайки се от изминалото време, тримата анализатори претеглиха всеки доклад на Киров. Не откриха никакви доказателства за измама. Заключиха, че той е наистина рядка птица. Въпреки че бе насилствено вербуван, беше чисто злато.
Но Службата не бе запазила само за себе си безценната му разузнавателна информация, беше споделила огромна част от нея с американците и британците. Всяко споделяне бе описано в обемистото досие на Киров: видът материал, датата, всички най-важни подробности за разпространението. Никой във Вашингтон или Лондон обаче не знаеше истинската самоличност на агента с кодово име Хийтклиф и само шепа висши офицери бяха наясно с намерението му да дезертира. Един служител от МИ6 бе получил адреса на виенската тайна квартира предварително. Той бе настоял за това, като твърдеше, че е необходимо за безопасния трансфер на дезертьора до международното летище на Виена, където го чакаше „Фалкон“, за да го откара до Лондон.
— Ние бихме настояли за същото — каза Узи Навот. — Освен това фактът, че е разполагал с определена информация, не е доказателство, че я е предал на руснаците.
— Вярно е — съгласи се Габриел. — Но това е добро начало.
Навот поднесе фина порцеланова чаша към устните си.
В нея имаше гореща вода с резен лимон. До чинийката ѝ лежеше плато със стръкове целина. Те бяха внимателно аранжирани, за да изглеждат по-привлекателни. Очевидно Бела не бе доволна от сегашното тегло на Навот, което варираше като латиноамериканска фондова борса. Бедният Узи трябваше да прекара по-голямата част от последното десетилетие на диета. Храната беше единствената му слабост, особено тежката калорична кухня на Централна и Източна Европа.
— Ти решаваш — продължи той, — но на твое място бих поискал повече от купчина предположения, преди да отправя обвинение срещу офицер от братска разузнавателна служба. Аз всъщност го познавам. Не ми изглежда от онези типове, които биха предали родината си.
— Сигурен съм, че Ангълтън е казал същото за Ким Филби.
Навот кимна мъдро и се съгласи с аргумента.
— Как смяташ да процедираш?
— Ще отлетя до Лондон и ще поговоря с нашите партньори.
— Искаш ли да направя едно предсказание?
— Защо не?
— Твоите партньори ще отхвърлят категорично разкритията. И след това ще ни обвинят за случилото се във Виена. Винаги е така, когато стане катастрофа в нашия занаят. Всички бягат към най-близката дупка.
— Да оставя нещата, това ли предлагаш?
— Искам да кажа — обясни Навот, — че ако продължиш по тази линия само на базата на несигурно предположение, ще нанесеш сериозни щети на безценните ни отношения.
— Между нас и британците няма никакви отношения. Те са прекратени до второ нареждане.
— А аз се боях, че ще направиш нещо прибързано. — Узи сниши глас и добави: — Не си сплесквай носа, за да отмъстиш на лицето си, Габриел.
— Мама все това ми казваше. А още не знам какво означава.
— Означава, че трябва да хвърлиш доклада в машината за унищожение на документи.
— Няма начин.
— В такъв случай — въздъхна Навот — трябва да изпратиш някого обратно във Виена, който да се помъчи да донесе още малко подробности. Някой, който говори езика като местен. С контакти в техните служби за сигурност. А ако си изиграе правилно картите, може и да избие от главите на австрийците, че ние сме убили човека, поискал да дезертира при нас.
— Да познаваш някого, който отговаря на това описание?
— Може би.
Габриел се усмихна.
— Може да си хапнеш вкусен виенски шницел, докато си в града, Узи. Знам колко много ти харесва начинът, по който го правят във Виена.
— И гулаш с говеждо. — Навот прокара ръка по обширното си шкембе. — Точно от това имам нужда. Бела може да ме постави на наказателен порцион.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да заминеш?
— Все някой трябва да го направи. — Узи погледна мрачно платото със стръкове целина. — Защо да не съм аз?
10.
Виенската гора, Австрия
Узи прекара скучна вечер с Бела в техния уютен дом в Петах Тиква, предградието на Тел Авив. А на сутринта стана ужасно рано — още в три, и взе полета в пет и десет на „Ел Ал“ за Варшава, който в Службата умилително наричаха „Полския експрес“. В малкия му сак имаше два ката дрехи и три различни самоличности. Спътничката до него, жена на трийсет и три от град в Горна Галилея, не го разпозна. Навот се почувства едновременно облекчен и дълбоко наранен, след като честно анализира чувствата си. Бе ръководил безупречно Службата шест години и въпреки това вече бе забравен. Отдавна се бе примирил с факта, че ще бъде запомнен като човек, топлил стола за избрания. Той бе бележка под линия.