Сиймор стисна чашата толкова силно, че можеше да се пръсне под пръстите му.
— Внимавай, Греъм. Ще я счупиш.
Той я остави на количката.
— Да предположим — продължи спокойно, — че според наличните доказателства Киров е бил разкрит.
— Да, да предположим.
— Но нека също така предположим, че отговорността да го доведете е била ваша, независимо от обстоятелствата. Трябваше да забележите проследяващите екипи на СВР във Виена и да го отпратите.
— Не можахме да ги забележим, Греъм, защото нямаше такива. Не бяха необходими. Те знаеха къде отива Киров и че аз ще го чакам там. Ето така са успели да ме снимат как излизам от сградата. И след това са използвали своите ботове, тролове, форуми и новинарски агенции, за да създадат впечатлението, че ние стоим зад убийството на Киров.
— Откъде е бил течът на информация?
— Не е от нашата служба. Което означава — кимна Габриел, — че е от вашата.
— Имам руски агент на заплата при мен, така ли? — въздъхна Сиймор. — Това ли намекваш?
Габриел отиде до прозореца и се загледа в тъмните къщи от другата страна на площада.
— Какво ще кажеш да пуснеш плоча на Хари Джеймс на грамофона и да увеличиш много силно звука?
— Имам по-добра идея. — Сиймор стана. — Ела с мен.
13.
Итън Скуеър, Лондон
Макар отвън вратата да изглеждаше напълно обикновена, тя бе окачена в невидима подсилена стоманена рамка. Греъм Сиймор я отвори, като въведе правилния осемцифрен код в панела на стената. Помещението вътре беше малко и претъпкано, подът му бе повдигнат с десетина сантиметра. Имаше два стола, телефон и екран за засекретени конферентни видеоразговори.
— Домашна обезопасена стая — каза Габриел. — Какво ли ще измислят след това?
Сиймор седна на един от столовете и го прикани с ръка да се настани на другия. Коленете им се докосваха като на пътници в купе на влак. Лампата над тях си правеше шеги с красивите черти на Греъм. Той изведнъж заприлича на напълно непознат човек.
— Доста удобно, нали? И напълно предсказуемо.
— Кое? — попита Габриел.
— Търсите изкупителна жертва, за да обясните провала си.
— На твое място бих си помислил, преди да употребя израза изкупителна жертва. Това прави хора като мен неспокойни.
Сиймор някак си успяваше да запази маската на британската сдържаност.
— Да не си посмял да ми играеш тази карта. Познаваме се отдавна.
— Наистина е така. Затова си помислих, че може би ще поискаш да знаеш: твоят началник на бюрото във Виена е руски шпионин.
— Алистър Хюз ли? Той е чудесен офицер.
— Сигурен съм, че кукловодите му в Московския център мислят същото.
Вентилационната система на стаята бучеше като отворен фризер.
— Ще ме изслушаш ли поне?
— Не.
— В такъв случай нямам друг избор, освен да прекъсна отношенията ни.
Сиймор само се усмихна:
— Не си добър играч на покер, нали?
— Никога не съм имал време за банални хобита — отговори Габриел.
— Пак тази карта.
— Отношенията ни са като брака, Греъм. Основават се на доверие.
— Според мен повечето бракове се основават или на пари, или на страх от самотата. И ако се разведеш с мен, няма да ти остане нито един приятел на този свят.
— Не мога да работя с теб и да обменям разузнавателна информация, ако началникът на бюрото ти във Виена е на заплата при руснаците. А съм сигурен, че и американците ще се почувстват по същия начин.
— Не би се осмелил.
— Само гледай. Всъщност смятам да разкажа на добрия ми приятел Морис Пейн за всичко това точно навреме за срещата ви утре. — Пейн бе директорът на ЦРУ. — Това значително ще оживи нещата.
Сиймор не отговори.
Габриел погледна към обектива на камерата над видеоекрана.
— Това нещо не е включено, нали?
Греъм поклати глава.
— И никой не знае, че сме тук вътре?
— Никой, освен Хелън. Тя го обожава, между другото.
— Кого?
— Алистър Хюз. Смята, че е секси.
— Същото мисли и съпругата на американски дипломат, който е работил във Виена.
Сиймор присви очи.
— Откъде знаеш за това?
— Едно птиченце ми каза. Същото, което ми довери, че Алистър Хюз е поискал адреса на тайната квартира, където възнамерявах да разпитам Киров.
— Управлението в Лондон искаше адреса, не Алистър.
— Защо?
— Защото ние отговаряхме за извеждането на Киров от Виена и безпроблемното му качване на самолета. Това не е като да си поръчаш кола от „Юбер“. Не можеш да натиснеш бутона в последната минута. Трябваше да планираме основния маршрут и да осигурим подкрепление, в случай че руснаците се намесят. И затова ни трябваше адресът.