— Колко души го знаеха?
— В Лондон ли? — Сиймор погледна към тавана. — Осем или девет. И още шест или седем във Виена.
— Ами Хорът на виенските момчета? — Последва мълчание и Габриел отново попита: — Колко знаеха американците?
— Нашият шеф на бюрото във Вашингтон ги информира, че Хийтклиф ще дезертира и че ние сме се съгласили да му дадем убежище. Тя не им е споделяла никакви подробности за операцията.
— Нито локацията?
— Само града.
— Бяха ли наясно, че ще бъда там?
— Може би… — Сиймор даде вид, че се замисля. — Съжалявам, но започвам да се обърквам. Американците ли обвиняваш за теча на информация към руснаците, или нас?
— Обвинявам сексапилния Алистър Хюз.
— Ами другите четиринайсет офицери от МИ6, които са знаели адреса на тайната ви квартира? Откъде си сигурен, че не е бил някой от тях?
— Защото седим в тази подсигурена стая — каза Габриел. — Ти ме доведе тук, понеже се страхуваш, че може и да съм прав.
14.
Итън Скуеър, Лондон
Греъм Сиймор седя дълго време мълчаливо, потънал в размисъл. Беше извърнал очи, сякаш наблюдаваше пейзажа, изнизващ се покрай прозореца на въображаемото купе на Алон. Накрая тихо произнесе едно име — руско. Габриел го дочу с мъка под бученето на вентилационната система.
— Грибков — повтори Сиймор. — Владимир Владимирович Грибков. Накратко го наричаме Ви Ви. Преструва се на пресаташе на руската дипломатическа мисия в Ню Йорк. Доста зле, бих добавил. Всъщност е офицер от СВР, който търси шпиони в ООН. Московският център има мощна резидентура в Ню Йорк. Нашето бюро е доста по-малко, а вашето — още повече. Всъщност се състои само от един човек. Знаем самоличността му, американците — също.
Сиймор добави, че това обаче нищо не означавало. Важното било, че по време на иначе скучен дипломатически коктейл в лъскав манхатънски хотел Владимир Владимирович Грибков се обърнал към човек на МИ6 в Ню Йорк и му споделил, че иска да обсъди нещо от силно чувствително естество. Офицерът от МИ6, чиято самоличност Сиймор не разкри, съответно докладвал за контакта в Лондон.
— Защото, както знае всеки полеви агент на МИ6, най-сигурният път към пълна кариерна разруха е подхващането на неоторизирани близки отношения с разбойник от СВР.
Лондон официално благословил контакта и три седмици след първата среща — достатъчно време Грибков да се осъзнае, както каза Сиймор — двамата офицери се споразумели да се видят на отдалечено място източно от Ню Йорк, на Лонг Айланд.
— Всъщност е било на по-малък остров край брега, място, наречено Шелтър Айланд. Няма мост, само ферибот. Голяма част от острова е природен резерват с пътеки, дълги километри, където може да не срещнеш жива душа. Накратко, идеалното място за офицер от Секретната разузнавателна служба на Нейно Величество да се срещне с руснак, който обмисля да предаде страната си.
Грибков не си губил времето с предисловия и професионална любезност. Казал, че е разочарован от СВР и Русия под управлението на Царя. Желанието му било да дезертира в Англия заедно със съпругата и двете си деца. Те живеели с него в Ню Йорк, в руския дипломатически комплекс в Бронкс. Казал, че може да предаде на МИ6 несметно количество разузнавателна информация, включително и такава, която би го направила най-ценния дезертьор в историята. Затова искал да бъде добре компенсиран.
— Колко? — попита Габриел.
— Десет милиона паунда в брой и къща в английската провинция.
— Значи, е един от онези — каза презрително Габриел.
— Да — съгласи се Сиймор.
— И каква е тази информация, която го прави достоен за подобно богатство?
— Името на руската къртица на върха на англо-американския разузнавателен съюз.
— Уточни ли от коя служба е и от коя страна на барикадата?
Греъм поклати глава.
— И каква беше твоята реакция?
— Предпазливост, граничеща със скептицизъм, което е по определение първоначалната ни позиция. Предположихме, че ни омайва с приказки или че е агент-провокатор, пратен от Московския център да ни подведе да извършим саморазрушителен лов на вещици, за да открием предателя в нашите среди.
— Следователно сте му казали, че не се интересувате?
— Всъщност точно обратното. Предадохме му, че сме силно заинтересовани, ала имаме нужда от няколко седмици, за да проверим препоръките му. Грибков не беше новак. Беше ветеран в СВР, служил в няколко резидентури на Запад, последно във Виена, където често бе контактувал с моя началник на бюрото…