— Сексапилния Алистър Хюз.
Сиймор не отговори.
— От какво естество са били контактите?
— Обичайното — каза Сиймор. — Важното е, че Алистър е докладвал за всеки един от тях, каквито са изискванията към него. Всички са описани в досието му, както и в това на Грибков.
— Тъй че си повикал Хюз във Воксхол Крос, за да разбереш какви са впечатленията му от Грибков и какво продава той.
— Точно така.
— И какво?
— Алистър беше дори по-скептичен от централата в Лондон.
— Нима? Шокиран съм да го чуя.
Греъм се намръщи.
— Така — продължи той — изминаха шест седмици от първоначалното предложение на Грибков за дезертиране. И руснакът започна да се изнервя. Звъня два пъти по телефона на моя човек в Ню Йорк по начин, който е силно непрепоръчителен. И след това направи нещо наистина безразсъдно.
— Какво?
— Обърна се към американците. Както можеш да очакваш, в Лангли побесняха заради начина, по който движехме случая. Притиснаха ни да приемем Грибков възможно най-бързо. Дори предложиха да платят част от десетте милиона. Когато им се опънахме, всичко се превърна в огромна семейна война.
— Кой спечели?
— Московският център — каза Сиймор. — Докато се карахме с американските си братовчеди, не забелязахме кога са повикали Грибков у дома за спешни консултации. Жена му и децата му се върнаха в Русия няколко дни след него и през следващия месец постоянната мисия на Руската федерация в ООН обяви назначението на ново пресаташе. Няма нужда да ти казвам, че оттогава никой не е виждал или чувал Владимир Владимирович Грибков.
— Защо не съм информиран за всичко това?
— То не се отнасяше до теб.
— Отнасяло се е — изрече с равен тон Габриел — от мига, в който сте допуснали Алистър Хюз на километър от моята операция във Виена.
— Дори не ни мина през ума да му забраним да работи по това.
— И защо?
— Защото вътрешното ни разследване го оневини за каквато и да е роля в гибелта на Грибков.
— Какво облекчение. Но как точно руснаците са разбрали, че Грибков се опитва да дезертира?
— Заключихме, че сигурно ги е усъмнил с поведението си. Американците се съгласиха с преценката ни.
— Чудесно. Само че сега имаме още един мъртъв руски дезертьор. И общият знаменател е твоят шеф на бюрото във Виена, мъж, който се е замесил в извънбрачна връзка със съпругата на американски консулски служител.
— Мъжът ѝ не беше консулски служител, беше от ЦРУ. А ако изневярата в брака беше индикатор за държавна измяна, нямаше да имаме служба. Нито пък вие.
— Прекарва много време от другата страна на границата, в Швейцария.
— Да не би едно птиче да ви го е съобщило или сте го наблюдавали?
— Никога не бих наблюдавал твой офицер, без да ти кажа, Греъм. Приятелите не постъпват така един с друг. Не се държат в неведение. Не и когато са заложени човешки животи.
Сиймор не отговори. Изведнъж бе придобил изтощен вид и изглеждаше уморен от пререканията. Габриел не завиждаше на приятеля си за бедата, в която бе попаднал. Шпионинът никога не печелеше от подобни ситуации. Въпросът бе колко тежко бе поражението.
— С риск да си напъхам носа, където не бива — каза Габриел, — ми се струва, че имаш два избора.
— Нима?
— Най-логичният курс на действие би бил започването на вътрешно разследване дали Алистър Хюз не предава тайните ви на руснаците. Ще трябва да съобщите и на американците за него, което ще замрази дълбоко отношенията ви. Нещо повече, ще се наложи да вкарате в играта и съперниците си от МИ5, което е последното, което бихте искали.
— А вторият избор? — попита Сиймор.
— Оставете ни да наблюдаваме Хюз.
— Ти, разбира се, се шегуваш.
— Понякога. Но не и сега.
— Това е безпрецедентно.
— Не съвсем — кимна Габриел. — И си има своите преимущества.
— Като например?
— Хюз познава вашите техники за наблюдение и вероятно, което е по-важно, персонала ви. Ако се опитате да го следите, има голяма вероятност да ви забележи. Но ако ние го правим…
— Ще имате разрешение да се ровите в частните дела на един от офицерите ми.
Габриел сви рамене и даде да се разбере, че вече има такова разрешение, дори без одобрението на Сиймор.
— Няма да може да се скрие от нас, Греъм, не и ако го поставим под денонощно наблюдение. Ако е в контакт с руснаците, ще го хванем.
— И после какво?
— Ще ви предадем доказателствата и ще можете да правите с тях каквото си поискате.
— Или каквото вие поискате.