Габриел се наведе над един от компютрите, написа кратко съобщение и го прати по сигурен канал в Тел Авив.
— Кризата е избегната — обяви Лавон.
Той носеше плетена жилетка под измачканото сако от туид и широка вратовръзка. Косата му бе рядка и рошава, а чертите му — безлични и лесно забравящи се. Това бе едно от най-големите му преимущества. Ели Лавон приличаше на изпаднал човек, но всъщност бе роден хищник. Можеше да проследи най-обучения разузнавач и най-закоравелия терорист по всяка улица на света, без да привлече и капка внимание към себе си. Той управляваше подразделението на Службата, известно като „Невиот“. Неговите агенти бяха майстори на наблюдението, джебчии, крадци и специалисти по поставяне на скрити камери и подслушвателни устройства зад заключени врати. Екипите му бяха много заети тази вечер в Будапеща.
Той кимна към един от компютрите. На екрана му се виждаше мъж, седнал зад бюро в луксозна хотелска стая. В долната част на леглото имаше неотворена чанта. Пред него — мобилен телефон и ампула.
— Това снимка ли е? — попита Габриел.
— Видео.
Габриел почука по екрана на лаптопа.
— Той не може да те чуе, нали знаеш?
— Сигурен ли си, че е жив?
— Уплашен е до смърт. Не е помръднал от пет минути.
— От какво толкова се страхува?
— Руснак е — каза Лавон, сякаш този факт обясняваше всичко.
Габриел огледа Хийтклиф, сякаш бе фигура от картина. Истинското му име беше Константин Киров и бе един от най-ценните източници на информация за Службата. Само малка част от разузнавателните му съобщения касаеха пряко сигурността на Израел, но огромният остатък им спечели дивиденти в Лондон и Лангли, където директорите на МИ6 и ЦРУ поглъщаха с удоволствие всяка порция тайни, изливащи се от куфарчето на руснака. Обядът не беше безплатен за англичаните и американците. И двете служби бяха платили част от сметката за операцията, а британците, след много извиване на ръце вътре в службата, се бяха съгласили да дадат убежище на Киров в Обединеното кралство.
Първото лице, което обаче руснакът щеше да види, след като дезертира, бе това на Габриел Алон. Габриел имаше дълга и кървава история с руското разузнаване и хората от Кремъл. По тази причина той искаше лично да проведе първия разпит на Киров. И по-точно — да узнае какво бе открил и защо така внезапно поиска убежище. След това щеше да го предаде в ръцете на началника на виенското бюро на МИ6. Габриел беше изключително доволен да го прати на британците. Разкритите агенти винаги причиняваха главоболия, особено руските.
Най-накрая Киров се размърда.
— Какво облекчение — отбеляза Габриел.
Изображението на екрана се влоши и затрептя за няколко секунди, след това се нормализира.
— Цяла вечер е така — обясни Лавон. — Екипът трябва да е сложил предавателя близо до някакъв източник на смущение.
— Кога влязоха в стаята?
— Около час преди Хийтклиф да пристигне. Хакнахме охранителната система на хотела, проникнахме в резервациите и взехме номера на стаята му. Самото влизане не беше никакъв проблем.
Магьосниците от Технологичния отдел на Службата бяха създали вълшебна дигитална ключ карта, способна да отвори всяка електронна хотелска врата в света. Първото ѝ прокарване крадеше кода. Второто отключваше.
— Кога започнаха смущенията?
— Веднага щом той влезе в стаята.
— Някой проследи ли го от летището до хотела?
Лавон поклати глава.
— Някакви подозрителни имена в хотелската регистрация?
— Повечето от гостите са участници в конференция. Източноевропейското общество на строителните инженери — обясни Лавон. — Бал на зубрачите. Много от тях имат капаци на джобовете.
— И ти бе такъв, Ели.
— Все още съм. — Изображението отново се превърна в мозайка. — По дяволите — изруга Лавон.
— Екипът провери ли връзката?
— Два пъти.
— И какво?
— Няма никой друг на линията. А дори да има, сигналът е толкова криптиран, че на два суперкомпютъра ще им трябва месец, за да го разкодират. — Изображението се стабилизира. — Така е по-добре.
— Дай да видя фоайето.
Лавон затрака по клавишите на друг компютър и на екрана му се появи кадър от фоайето. Беше море от евтини костюми, баджове с имена и оредяващи коси. Габриел огледа лицата, търсейки някое, което да не си е на мястото. Намери четири — две мъжки и две женски. Чрез хотелските камери Лавон запечата всяко от тях и ги препрати в Тел Авив. На екрана на съседния лаптоп Константин Киров преглеждаше телефона си.