— Защо си нервен, между другото? — попита Келър. — Ние сме насред скучната Виена.
— Да — кимна замислено Михаил. — Тук никога нищо не се случва.
Беше живял в Москва като дете и говореше английски с лек руски акцент. Езиковите му способности и славянската му външност му бяха позволили да се преструва на руснак в няколко забележителни операции на Службата.
— Преди работил ли си във Виена? — попита Келър.
— Един-два пъти… — Михаил попипа оръжието си, пистолет „Джерико“ 45-и калибър. — Помниш ли онези четирима терористи самоубийци от „Хизбула“, които планираха да взривят Градската синагога?
— Мислех, че ЕКО „Кобра“ се занимаваха със случая. — Това беше австрийското тактическо полицейско подразделение. — Всъщност почти съм сигурен, че прочетох нещо подобно във вестниците.
Михаил го изгледа безизразно.
— Ти ли си бил?
— Помогнаха ми, разбира се.
— Някой, когото познавам?
Михаил не отговори.
— Ясно.
Наближаваше полунощ. Улицата пред модерната стъклена фасада на гарата пустееше, само няколко таксита чакаха последните влакове за вечерта. Човек съвсем спокойно можеше да прибере руски дезертьор и да го откара до хотел „Бест Уестърн“ на Щубенринг. Оттам той щеше да измине пеш останалия път до тайната квартира. Решението дали да бъде допуснат вътре, щеше да вземе Михаил, който трябваше да го проследи. Местонахождението на секретната квартира беше може би най-строго пазената тайна в цялата операция. Ако Киров беше чист, Михаил щеше да го претърси във фоайето на сградата и да го качи горе, за да се види с Габриел. Келър трябваше да остане долу в пасата и да подсигури безопасността на периметъра, но с какво — и той не знаеше. Алистър Хюз, началникът на бюрото на МИ6 във Виена, категорично му бе забранил да носи оръжие. Кристофър си беше създал име, че е агресивен; а Хюз — че е предпазлив. Той водеше приятен живот във Виена — полезна мрежа от приятели, дълги обеди, прилична репутация пред местните служби. Последното, което би искал, е да го върнат на бюро във Воксхол Крос.
Точно тогава блекбърито на Михаил проблесна от появата на входящо съобщение. Светлината на екрана огря бледото му лице.
— Влакът е на гарата. Киров скоро ще излезе.
— Хийтклиф — укорително му напомни Келър. — Казва се Хийтклиф, докато не го вкараме в тайната квартира.
— Ето го.
Михаил мушна блекбърито в джоба на сакото си, когато Киров излезе от гарата. Пред него вървеше един от проследяващите агенти на Ели Лавон, а зад него — друг.
— Изглежда нервен — отбеляза Келър.
— Той си е такъв. — Михаил забарабани пак с пръсти по таблото. — Руснак е.
Проследяващите агенти тръгнаха от гарата пеш, а Константин Киров — с едно от такситата. Келър го последва на дискретно разстояние, докато се движеше на изток по пустите улици. Не виждаше нищо, което да предполага, че руският куриер има опашка. Михаил потвърди.
В дванайсет и петнайсет таксито спря пред „Бест Уестърн“. Киров слезе, но не влезе в хотела. Вместо това пресече канала през Шведенбрюке, вече следван пеш от Михаил. Мостът отведе двамата мъже на Таборщрасе, а тя, от своя страна — до хубав площад с църква, който се казваше Кармелитерплац. Там Михаил скъси дистанцията им на няколко крачки. Заедно пресякоха съседната улица и поеха покрай редица тъмни магазини и кафенета към жилищната сграда в стил бидермайер на следващата пресечка. В прозорец на четвъртия етаж светеше слаба светлина. Тя бе достатъчна за Михаил да различи силуета на Габриел, застанал с ръка на брадичката и с килната настрани глава. Михаил му изпрати едно последно съобщение. Киров беше чист.
Точно тогава чу звук от приближаващ се мотоциклет. Първата му мисъл беше, че нощта не бе подходяща за каране на подобно возило. Това се потвърди секунди по-късно, когато видя мотоциклета да завива с бясна скорост покрай жилищната сграда.
Мотористът носеше черно кожено яке и черна каска с пуснат тъмен визьор. Плъзна се и спря на няколко метра от Киров, пусна единия си крак на асфалта и извади пистолет от якето. На него имаше закрепен дълъг цилиндричен заглушител. Михаил не забеляза марката на оръжието, „Глок“, може би „Хеклер и Кох“. Каквото и да беше, то бе насочено право в лицето на Киров.