Михаил пусна телефона и посегна към своя „Джерико“, но преди да го извади, оръжието на моториста изплю два огнени езика. И двата изстрела улучиха целта. Михаил чу противното пукане на куршумите, които пронизаха черепа на Киров, и видя бликналите кръв и мозък, когато той се свлече на улицата.
Тогава стрелецът завъртя ръката си на няколко градуса и насочи дулото към Михаил. Два изстрела, и двата неточни, го свалиха на тротоара, а следващите два го накараха да изпълзи встрани, прикривайки се зад една паркирана кола. Сграбчи пистолета си, ала щом се прицели, мотористът отлепи крака си от асфалта и излетя с пълна газ.
Озова се на трийсетина метра от Михаил, до приземния етаж на жилищната сграда зад него. Михаил държеше пистолета си в протегнатите си ръце, подпрени върху багажника на паркираната кола. Въпреки това не натисна спусъка. Правилата на Службата даваха на агентите на терен голяма свобода при използване на смъртоносна сила за защита на собствения им живот. Но не позволяваха да се стреля с оръжие 45-и калибър по движеща се цел в жилищен квартал на европейски град, където заблуден куршум можеше лесно да отнеме невинен живот.
Мотоциклетът се носеше напред, а ревът на двигателя отекваше в каньона между жилищните блокове. Михаил гледаше над дулото на пистолета как се отдалечава, докато най-накрая изчезна. След това се завлече до мястото, където бе паднал Киров. Руснакът си бе отишъл. Почти нищо не бе останало от лицето му.
Михаил вдигна очи към силуета в прозореца на четвъртия етаж. След това чу зад себе си усилващия се звук от приближаваща се с висока скорост кола. Уплаши се, че това е останалата част от наказателния отряд, която идва да довърши работата, но беше Келър с пасата. Той грабна мобилния си телефон и се метна вътре.
— Казах ти — мрачно отрони, когато колата се стрелна напред. — Тук никога нищо не се случва.
Габриел остана на прозореца по-дълго, отколкото трябваше, взрян в чезнещата задна светлина на мотоциклета, подгонен от затъмнения пасат. Когато изчезнаха, той погледна надолу към лежащия на улицата мъж. Снегът го затрупваше. Беше мъртъв. Бил е мъртвец още преди да пристигне във Виена, помисли си Габриел. Още преди да напусне Москва.
Ели Лавон бавно се приближи до Габриел. Изминаха още няколко мъчителни мига, а Киров продължаваше да лежи сам, без никой да се погрижи за него. Накрая се приближи една кола и спря. Шофьорът слезе, беше млада жена. Тя вдигна ръка към устата си и извърна очи.
Лавон пусна щорите.
— Време е да си тръгваме.
— Не можем просто…
— Пипна ли нещо?
Габриел опита да си спомни.
— Компютрите.
— И нищо друго?
— Дръжката на вратата.
— Ще я оправим на тръгване.
Изведнъж стаята се изпълни със синя светлина. Габриел я познаваше много добре — беше от австрийска полицейска патрулка. Той набра Орен, шефа на охраната му.
— Ела при страната на сградата откъм Холандщрасе. Тихо и мирно.
После прекъсна връзката и помогна на Ели да събере лаптопите и телефоните. На излизане хубаво избърсаха дръжката — първо Габриел, след това и Лавон, за всеки случай. Когато забързаха през вътрешния двор, чуха първия приглушен вой на сирените, но на Холандщрасе бе тихо, ако не се броеше едва доловимото жужене на автомобилния двигател. Габриел и Лавон седнаха на задната седалка. След миг вече пресичаха канала и преминаваха от Втори в Първи район.
— Беше чист. Нали, Ели?
— Като планински поток.
— Тогава как убиецът е разбрал къде отива?
— Може би го е попитал.
Габриел извади телефона от джоба си и се обади на Михаил.
5.
Флоридсдорф, Виена
Пасатът бе оборудван с най-новото двуосево задвижване на „Фолксваген“. Но десен завой при скорост сто километра в час върху прясно навалял сняг далеч надхвърляше възможностите му. Задната част се завъртя и за миг Михаил се уплаши, че ще изгубят контрол. Тогава като по чудо гумите се залепиха за асфалта, колата се заклати в един последен спазъм и се стабилизира.
Михаил пусна дръжката на вратата, към която инстинктивно бе посегнал.
— Имаш ли опит с каране в зимни условия?
— Голям — поясни спокойно Келър. — А ти?
— Израснал съм в Москва.
— Когато си я напуснал, си бил дете.
— Бях на шестнайсет.
— Семейството ти имаше ли кола?
— В Москва? Разбира се, че не. Пътувахме с метрото като всички останали.
— Значи, никога не си шофирал в Русия през зимата.