— Може би трябва да я изгориш.
Габриел отиде до мивката и докосна с пламъка на запалката крайчеца на листа.
— А последното действие? — попита Шамрон. — Предполагам, че ще се състои във Вашингтон.
Габриел хвърли изпепелената хартия в мивката, но не каза нищо.
— Ами американците? Те включени ли са във вашия сценарий? О, не — отговори си Шамрон бързо сам на въпроса. — Това би паснало, нали? Все пак американците не знаят нищо за тази история.
Габриел пусна крана и внимателно отми пепелта към канала. След това седна и отново плъзна запалката през масата.
— Запали си, Ари. Няма да кажа на къртицата ти.
Шамрон скъса целофана на пакета цигари.
— Предполагам, Греъм иска доказателство, че тя наистина е шпионирала за руснаците.
— И има право.
— А се нуждае от теб да проведеш операцията вместо него, защото не може да се довери на никого в собствената си служба.
— С известно основание — каза Габриел.
— Ако не бъркам, което почти никога не се случва, ти вероятно си вдигнал врява, че не искаш изобщо да участваш. И след това бързо си се съгласил.
— И това ми звучи познато.
— Всъщност не бих казал, че те виня. Бърджис, Маклийн, Филби, Олдрич Еймс… Те бледнеят в сравнение с тази ситуация.
— Не за това го правя.
— Разбира се, че не. Да пази бог да изпиташ удоволствие от някое от твоите постижения. Защо да разваляме безупречното ти досие? — Ари изтръска цигара от пакета. — Но аз се отклоних. Канеше се да ми довериш защо рискуваш да влезеш в конфликт с най-близкия съюзник на Израел, провеждайки неоторизирана операция във Вашингтон.
— Греъм обеща да ми даде пълен достъп до разпита, след като тя бъде арестувана.
— Нима? — Шамрон пъхна цигарата между устните си и я запали. — Знаеш ли, Габриел, има само едно нещо, което е по-лошо от това да имаш къртица в разузнавателната си служба.
— Кое е то?
— Да я хванеш. — Шамрон затвори запалката с щракване.
— Но това е лесната част. Трябва само да поемеш контрол над методите ѝ на комуникация с Московския център и да я принудиш да действа. Твоят приятел Сергей Морозов ти е казал всичко, което имаш нужда да знаеш. Ще се радвам да ти покажа съответната част от разпита.
— Чух го на живо.
— Трябва да измислиш нещо, с което да залъжеш американците — продължи Шамрон. — Някакво обяснение за присъствието на твои служители. Среща в местната централа на Службата ще бъде достатъчна. Те няма да повярват нито дума, разбира се, което значи, че ще трябва да внимаваш.
— Точно това възнамерявам да правя.
— Откъде ще провеждаш операцията?
— Чесапийк стрийт.
— Срам за нацията.
— Но идеално място за моите нужди.
— Ще ми се и аз да бъда там — въздъхна тъжно Ари, — ала само ще ти се пречкам. Напоследък съм това — предмет, който хората внимателно заобикалят, обикновено след като извърнат очи.
— Значи, сме двама.
Между тях се настани удобно мълчание. Габриел отпиваше от виното, докато Шамрон механично изпуши цигарата си чак до филтъра, сякаш се боеше, че няма да му позволят да запали още една.
— Имах поводи да пътувам редовно до Бейрут в началото на 60-те — каза той накрая. — До британското посолство имаше малък бар. „При Джак“ или „При Джо“, не си спомням името. МИ6 го ползваха като клуб. Отбивах се там да подслушвам какво са намислили. И тогава един следобед го видях да се напива до припадък…
— Говори ли с него?
— Изкушавах се — призна Шамрон, — но просто седях на маса наблизо и се опитвах да не го зяпам.
— И какво си мислеше?
— Като човек, който обича страната и народа си, не можех да разбера защо е постъпил така. Но като професионалист му се възхищавах много. — Ари бавно загаси цигарата си. — Чел ли си книгата му? Онази, която написа в Москва, след като дезертира?
— Защо да си правя труда? В нея няма и една честна дума.
— Но част от нея е очарователна. Знаеш ли например, че е заровил съветски фотоапарат и филми някъде в Мериланд, след като научил, че Бърджис и Маклийн са дезертирали? Така и не са намерени. Очевидно не е споменал пред никого къде ги е скрил.
— Всъщност — подсмихна се Габриел — е казал на двама души.
— Нима? На кого?
Габриел си наля още една чаша вино.
— Мислех, че ще е само една.
— Така е. Но закъде сме се разбързали?
Запалката на Шамрон присветна.
— И къде са?
— Кое?
— Фотоапаратът и филмите?
Габриел отново се усмихна.
— Защо не питаш къртицата си?