Беше взела душ, куфарът ѝ бе събран, дрехите за деня бяха поставени спретнато на леглото. Дистанционното за форда беше в дамската ѝ чанта. Както и флашката. На нея беше информацията, която Ева бе получила от къртицата на Саша при последното безжично предаване, което се бе състояло на Ем стрийт във Вашингтон в 7:36 ч. в една студена, но слънчева сутрин.
По това време Ева беше в йога студиото и се подготвяше за урока си в 7:45, а къртицата беше от другата страна на улицата в „Дийн енд Делука“, обградена от няколко редовни ученички на Ева. Познаваше къртицата от безжичните предавания на информация и от „Брюсел Миди“, където тя вечеряше често, обикновено в компанията на британски дипломати. Ева дори бе разменила няколко думи с нея веднъж за резервация, която бе направена на нечие друго име. Жената бе хладна и самоуверена и очевидно доста интелигентна. Ева подозираше, че бе от голямото бюро на МИ6 във Вашингтон, може би и негов началник. Ако някога я арестуваха, вероятно щяха да задържат и Ева. Като „нелегална“ тя нямаше дипломатическа закрила. Можеше да бъде обвинена, съдена и осъдена на дълги години затвор. Идеята да прекара няколко години заключена в клетка на място като Кентъки или Канзас, никак не ѝ харесваше. Беше се заклела много отдавна, че никога няма да позволи да се стигне до това.
В девет часа тя се облече и слезе във фоайето, за да освободи стаята. Остави куфара при пиколото и измина по булеварда краткото разстояние до входа на Подземния град — огромния лабиринт от молове, ресторанти и сцени, погребан под центъра на Монреал. Това беше идеалното място за малко „химическо чистене“, особено рано сутринта във вторник, когато нямаше много хора. Ева изпълни прилежно задачата, както бе обучена — първо от преподавателите ѝ в Червенознаменния институт и по-късно от самия Саша. „Самодоволството е най-големият враг на тайния агент, не се мисли за невидима“, беше я предупредил той. Ева бе най-важната брънка във веригата, която се простираше между къртицата и Московския център. Ако направеше дори една грешка, с къртицата бе свършено и начинанието на Саша щеше да се превърне в пепел.
Имайки това предвид, Ева прекара следващите два часа в скитане из Подземния град — два часа, защото Саша не би позволил и минута по-малко. Единственият човек, който я последва, бе мъж на около петдесет и пет. Не беше професионалист, беше си паднал по нея. Това бе един от недостатъците да си привлекателна жена агент — привличаш нежелано внимание и дългите жадни погледи на загорели за секс мъже. Понякога бе трудно да ги различи от истинското следене. Ева четири пъти бе отлагала безжична комуникация с къртицата, защото ѝ се бе сторило, че я следят. Саша не ѝ се бе скарал. Даже напротив, беше я поздравил за бдителността.
В единайсет и пет, уверена, че никой не я следи, Ева се върна на булеварда и спря такси. То я закара до църквата „Нотър Дам дьо ла Дефанс“, където тя прекара пет минути, преструвайки се, че тихо медитира, преди да поеме към улица „Сен Дьони“. Фордът бе на обичайното си място, паркиран на улицата пред къщата на номер 6822. Ева отключи вратите с дистанционното и седна зад волана.
Двигателят веднага запали. Тя потегли и след това направи поредица от бързи десни завои, с които целеше да разкрие дали има опашка. Като не видя нищо подозрително, спря на мрачен участък на улица „Сент Андре“ и постави флашката в жабката. След това слезе, заключи вратата и се отдалечи. Никой не я последва.
Спря друго такси, този път на булевард „Христофор Колумб“, и каза на шофьора да я откара до „Шератон“, за да си вземе куфара. Същото такси я откара на летището. Тъй като бе постоянно пребиваваща в САЩ, тя бързо премина през американския паспортен контрол и отиде на изхода. Качването за полета ѝ започна навреме, в един и петнайсет. Както винаги, Ева си бе запазила място в предната част на самолета, за да може да огледа пасажерите, докато минават покрай нея. Видя само един човек, който ѝ се стори интересен, висок мъж с бледа кожа и светлосиви очи като на вълк. Беше доста хубав. Освен това подозираше, че е руснак. Или може би бивш руснак, помисли си тя, също като нея.
Високият блед мъж се настани на няколко седалки зад нея и Ева повече не го видя, докато не кацнаха във Вашингтон и тръгнаха през терминала. Нейната киа беше оставена на краткосрочен паркинг от предния следобед. Прекоси Потомак и влезе във Вашингтон през Кий Бридж, пое към Палисейдс и пристигна в „Брюсел Миди“ точно в четири. Ивет пушеше цигара на бара, а Рамон и Клаудия подготвяха масите в залата за хранене. Телефонът иззвъня, когато Ева окачваше палтото си.