— Разбира се. В кабинета. И таблет, макар че не го ползва често. Плюс това и двамата имаме лаптопи. Момичетата си имат минитаблети. И телефоните, разбира се, всички имаме телефони. Грейс получи своя за рождения си ден преди три месеца.
— Ще ти дадат списък на всичко, които ще изземат.
— Наистина ли имат право? — Марси не се разрида отново, но сълзи парнаха очите ѝ. — Да ни конфискуват вещите? Все едно, че сме в Русия или в Северна Корея!
— Могат да вземат каквото пише в заповедта, но искам и ти да си водиш списък. Момичетата носят ли си мобилните телефони?
— Шегуваш ли се? Буквално са им се сраснали с ръцете.
— Добре. Може ченгетата да поискат твоя. Откажи.
— Ами ако все пак го вземат? — Всъщност имаше ли значение?
— Няма, ако не ти е предявено обвинение. Сега тръгвай. Ще дойда при теб колкото е възможно по-скоро. Ще уредим всичко, бъди спокойна.
— Благодаря, Хауи. — Тя пак се разплака и през сълзи избърбори: — Много ти благодаря.
— Има защо. И не забравяй: не превишавай разрешената скорост, спирай на всеки знак стоп, давай мигач. Запомни ли?
— Да.
— Тръгвам към участъка. — Той затвори.
Марси включи на скорост, после изключи. Пое си дълбоко въздух. Още веднъж. И още веднъж. „Това е кошмар, но поне ще бъде кратък. Тери беше в Кап Сити. Ще проверят и ще го освободят.“
— Тогава — каза тя на колата (която изглеждаше празна без момичетата, които да се кикотят и да се боричкат на задната седалка) — ще ги съдим до дупка.
Изпъна рамене и светът отново дойде на фокус. Подкара към дома си в Барнъм Корт, като спазваше ограничението на скоростта и спираше на всеки знак стоп.
12.
Показания на господин Джордж Зърни (13 юли, 8:15, разпитван от полицай Роналд Уилбърфорс)
Полицай Уилбърфорс: Благодаря ви, че дойдохте, господин Черни…
Зърни: Името ми се произнася Зърни — ЗЪР-НИ.
Полицай Уилбърфорс: Благодаря, ще го имам предвид. Детектив Ралф Андерсън също би искал да говори с вас, но в момента е зает с друг разпит и ме помоли да набележа основните факти, докато са свежи в ума ви.
Зърни: Ще изтеглите ли колата? Онова субару? Трябва да го приберете, та някой да не заличи уликите. Много са, от мен да знаете.
Полицай Уилбърфорс: Да, в момента колегите правят тъкмо това, сър. Доколкото разбрах, тази сутрин сте отишли на риболов, вярно ли е?
Зърни: Е, така смятах, но както се оказа, дори не хвърлих въдицата. Излязох още по изгрев и тръгнах към оня мост, дето го наричат Железния. Знаете ли го, на Олд Фордж Роуд?
Полицай Уилбърфорс: Да, сър.
Зърни: Там се хващат много сомове. Мнозина не ги ловят, защото са грозни — да не говорим, че хапят понякога, докато се опитваш да извадиш куката, — но жена ми ги пържи със сол и лимонов сок и стават адски вкусни. Тайната е в лимона, от мен да знаете. И трябва да използвате железен тиган. От майка си съм го научил.
Полицай Уилбърфорс: Значи паркирахте в края на моста…
Зърни: Да, но извън магистралата. Долу има стар кей за лодки. Някой купи земята преди години и сложи телена ограда с табели НЕ ПРЕМИНАВАЙ, обаче така и не построи нещо. Тези няколко акра земя пустеят и са обраснали с плевели, а кеят е наполовина под водата. Винаги си паркирам пикапа на тесния път към оградата. Така направих и онази сутрин, ама какво да видя? Оградата беше съборена и малка зелена кола беше паркирана досами кея, толкова близо до водата, че предните гуми бяха наполовина в калта. Побързах да сляза, защото реших, че предишната вечер някой се е натряскал в бара с голите цици, качил се е в колата си и е изхвръкнал от магистралата. Рекох си, че може да е загубил съзнание и още да е вътре.
Полицай Уилбърфорс: Имате предвид еротичния бар „Само за джентълмени“ в покрайнините на града, така ли?
Зърни: Да. Да. Мъжете се натряскват, пъхат кой долар, кой петачка в бикините на момичетата, докато не свършат парите, после сядат зад волана. Лично аз не разбирам с какво ги привличат такива места…
Полицай Уилбърфорс: Аха… И тъй, слязохте и погледнахте в колата.
Зърни: Беше малко зелено субару. Вътре нямаше никого, но на дясната седалка видях окървавени дрехи и веднага си помислих за убитото момченце, защото по новините казаха, че полицията търси зелено субару във връзка с престъплението.
Полицай Уилбърфорс: Видяхте ли нещо друго?
Зърни: Маратонки. На пода пред дясната седалка. И по тях имаше кръв.
Полицай Уилбърфорс: Докоснахте ли нещо? Може би проверихте вратите?
Зърни: Амииии, да не съм вчерашен!? Когато даваха по телевизията „От местопрестъплението“, с жена ми не пропускахме нито един епизод, та разбирам от тия работи.