Полицай Уилбърфорс: Какво направихте?
Зърни: Обадих се на 911.
13.
Тери Мейтланд седеше в стаята за разпит. Белезниците бяха свалени, та адвокатът му да не вдигне патърдия, когато се появи, което щеше да стане скоро. Ралф Андерсън стоеше с ръце зад гърба зад еднопосочното стъкло и наблюдаваше бившия треньор на сина си. Първо отпрати Йейтс и Рамидж, после разговаря с Бетси Ригинс, която му каза, че госпожа Мейтланд още не се е върнала у дома. След като арестът беше извършен и страстите бяха охладени, безпокойството отново го загриза — събитията се развиваха прекалено бързо. Разбира се, Тери твърдеше, че има алиби, което със сигурност щеше да се окаже съшито с бели конци, обаче…
— Здравей, Ралф! — Бил Самюълс се приближи забързано, оправяйки в движение възела на вратовръзката си. Косата му беше черна като катран и късо подстригана, но отгоре беше „близната“ и стърчеше — този щръкнал кичур му придаваше вид на хлапак. Ралф знаеше, че Самюълс е бил обвинител по половин дузина дела за предумишлено убийство, всички завършили с осъдителни присъди, а двама от осъдените (той ги наричаше „моите момчета“) чакаха смъртното си наказание в затвора „Макалистър“. Беше чудесно да имаш в отбора си вундеркинд, но тази вечер главният прокурор на окръг Флинт поразително приличаше на Алфалфа от анимационната поредица „Малки пакостници“.
— Здравей, Бил.
— Ето го и него — промърмори Самюълс, взирайки се в Тери. — Гадно ми е да го гледам с екип и шапка на „Драконите“. Ще се радвам, като надене затворническите дрехи. И още повече ще се радвам, като го тикнат в килия на метри от масата с отровната инжекция.
Ралф не продума. Мислеше си как Марси стоеше в края на полицейския паркинг като изгубено дете, кършеше ръце и се взираше в него, сякаш бе напълно непознат. Или страшилище. Само че съпругът ѝ беше страшилището.
Сякаш прочел мислите му, прокурорът попита:
— Не прилича на чудовище, нали?
— Рядко им личи.
Самюълс бръкна в джоба на сакото си и извади няколко сгънати листа хартия. Единият беше копие от отпечатъците на Тери Мейтланд, взети от досието му в гимназията на Флинт Сити. Всички нови учители бяха длъжни да дадат пръстови отпечатъци, преди да им разрешат да преподават. Другите два листа бяха формуляри с надпис ЩАТСКА КРИМИНОЛОГИЯ. Самюълс ги размаха:
— Последните и най-интересните.
— От субаруто ли?
— Да. Щатските момчета свалиха над седемдесет отпечатъка и петдесет и седем от тях са на Мейтланд. Според техника, който се занимаваше със сравненията, останалите са много по-малки, вероятно на жената в Кап Сити, която преди две седмици съобщи, че колата ѝ е открадната. Барбара Ниъринг ѝ е името. Нейните отпечатъци са много по-отдавнашни, което изключва да е била замесена в убийството на Питърсън.
— Добре, но все пак ни трябва ДНК. Той отказа да даде проба.
За разлика от пръстовите отпечатъци в този щат взимането на ДНК се смяташе за насилствено действие.
— Знаеш, че не са ни необходими. Ригинс и щатските ще вземат самобръсначката му, четката за зъби и космите, останали по възглавницата му.
— Не стига, ако не ги сравним с проби, взети тук, на място.
Самюълс наклони глава и го изгледа. Вече не приличаше на Алфалфа от „Малки пакостници“, а на много интелигентен гризач. Или пък на врана, зърнала нещо лъскаво.
— Да не си се разколебал? Моля те, кажи, че не си. Особено след като тази сутрин беше по-ентусиазиран дори от мен.
„Тогава си мислех за Дерек — каза си Ралф. — Беше преди Тери да ме погледне в очите, сякаш ме обвиняваше. И преди да ме нарече негодник, което би трябвало да ми е безразлично, но кой знае защо, не е.“
— Не се колебая. Само дето ми се струва, че действаме прибързано. Свикнал съм да разполагам с неоспорими факти. А сега дори нямахме заповед за арест.
— Ще ти трябва ли заповед, ако видиш някое хлапе да продава дрога на градския площад?
— Не, разбира се, но сега е различно.
— Всъщност не чак толкова; за твое сведение обаче имам заповед, подписана от съдия Картър преди ареста. Трябва вече да си я получил по факса. Така че… предлагам да влезем и да започнем разпита. — Очите на Самюълс блестяха от възбуда.
— Надали ще отговаря на въпросите ни.
— Прав си, сигурно ще откаже. — Самюълс се усмихна и пред Ралф вече стоеше човекът, вкарал двама убийци в килията на смъртниците. И който несъмнено скоро щеше да вкара там и бившия треньор на Дерек Андерсън от Младежката лига. Тренер Т. щеше да се превърне в поредното „момче“ на господин прокурора.