— Ние обаче можем да му кажем това-онова, нали? Да му дадем да разбере, че обръчът се затяга около него и скоро ще го задуши.
14.
Показания на госпожица Върбова вейка (13 юли, 11:40, разпитвана от детектив Ралф Андерсън)
Върбова вейка: Хайде, признайте си, господин полицай, че хич не ви приличам на вейка.
Детектив Андерсън: Не става дума за телосложението ви, госпожице. Тук сте, за да обсъдим…
Върбова вейка: О, точно за това става дума, просто не го знаете. Тъкмо заради телосложението си бях там. Всяка вечер към единайсет пред оня клуб с голотиите чакат десет-дванайсет таксита и аз съм единствената жена шофьорка. Защо? Защото ни един клиент не се опитва да ме сваля, колкото и да е фиркан. Ако в гимназията имахме женски футболен отбор, щях да съм ляв защитник. Ами че половината от тия юнаци даже не загряват, че съм жена, когато се качват в таксито, а мнозина така и не го разбират, което ме устройва идеално. Обяснявам го, за да не се питате какво съм правила пред това заведение.
Детектив Андерсън: Добре, благодаря.
Върбова вейка: Само че през оная вечер не бях там в единайсет, а към осем и половина.
Детектив Андерсън: Вечерта във вторник, 10 юли.
Върбова вейка: Точно така. Откакто нефтеното находище се изчерпи, делничните вечери в тоя град са умряла работа. Повечето шофьори киснат в гаража, дрънкат простотии, играят покер и си разказват мръсни вицове, обаче аз не си падам по тия работи, тъй че най-често чакам с колата пред хотел „Флинт“, „Холидей Ин“ или „Дабълтрий“. Или пък пред „Само за джентълмени“. Там има стоянка за таксита, нали знаете, за ония клиенти на бардака, дето не са чак толкова затъпели от пиене, че да се опитват да карат до вкъщи, и ако подраня, обикновено изпреварвам другите таксита и съм първа. Втора или трета в най-лошия случай. Чета електронна книга, за да убивам времето, докато се появи клиент. Трудно е да четеш обикновена книга, като се стъмни, но с електронната е добре. Страхотно изобретение, направо си паднах на оная работа с него, да ме прощавате за израза — тъй говорим ние, индианците, понявгаш.
Детектив Андерсън: Ще ми разкажете ли…
Върбова вейка: Тъкмо туй правя, но по моя си начин — такава съм от малка, — тъй че млъкнете. Знам какво искате и ще го получите. Тук и в съда. А после, като пратят в ада онзи скапан детеубиец, ще си сложа индианския костюм и ще танцувам до припадък. Разбрахме ли се?
Детектив Андерсън: Разбрахме се.
Върбова вейка: Оная вечер бях подранила и нямаше други таксита. Не го видях да влиза. Имам теория по тоя въпрос и залагам петачка, че ще изляза права. Надали беше отишъл да гледа как голотиите се кълчат. Мисля, че е влязъл малко преди да пристигна — съвсем малко по-рано, — и то само за да повика такси.
Детектив Андерсън: Бихте спечелили облога, госпожице Върбова вейка. Вашият диспечер…
Върбова вейка: Във вторник вечерта беше дежурен Клинт Елънкуист.
Детектив Андерсън: Вярно. Господин Елънкуист казал на клиента да погледне на стоянката на паркинга и че таксито ще дойде скоро, ако вече не е пристигнало. Това обаждане е регистрирано в осем и четирийсет.
Върбова вейка: Струва ми се точно. И тъй, излиза той и тръгва право към моето такси…
Детектив Андерсън: Можете ли да ми кажете как беше облечен?
Върбова вейка: Джинси и хубава официална риза. Панталонът беше избелял, но чист. Трудно е да се прецени под светлината на натриевите лампи на паркинга, обаче ризата май беше жълта. О, и коланът му имаше особена катарама — конска глава. Боклук от някое родео. Преди да се наведе, мислех, че е бачкатор на нефтена платформа, който някак се е задържал на работа, след като цената на суровия петрол отиде на кино, или пък строителен работник. После видях, че е Тери Мейтланд.
Детектив Андерсън: Сигурна сте, така ли?
Върбова вейка: Абсолютно! На паркинга пред клуба е светло като през деня. Нарочно, за да няма грабежи, побоища и продажба на наркотици. Защото клиентите им не са чак такива джентълмени, тъй да знаете. Освен това аз тренирам баскетболния отбор на Прерийната лига към Християнския младежки съюз. Тези отбори са смесени, обаче играят предимно момчета. Мейтланд често идваше на мачовете — не всяка събота, но често, — сядаше при родителите и гледаше как играят хлапетата. Казваше, че търси таланти за Градската бейзболна лига, че можел да разпознае дете с вроден талант на защитник, като го наблюдава как хвърля топката, а аз, глупачката, му се вързах. Вероятно си е избирал на кое да налети. Както мъжете оглеждат жените в бара. Проклет, шибан, извратен мръсник. Търсел таланти, на баба ми хвърчилото!