— Снощи четох информация за вас — каза. — Алек Пели имаше право. Признавам, че ми направи силно впечатление. — И след като тя не продума, добави: — Не стига че с вашия партньор, господин Ходжис, сте попречили на този Хартсфийлд да вдигне във въздуха зала, пълна с хлапета на по дванайсет-тринайсет години, ами…
— Детектив Ходжис — поправи го тя. — Детектив в оставка.
Ралф кимна:
— Да. Освен това с детектив Ходжис сте спасили момиче, отвлечено от откачен тип на име Морис Белами, застрелян по време на спасителната акция. Участвали сте в престрелка с лекар, който излязъл от релси и убил съпругата си, а миналата година сте заловили бандити, отвличащи кучета от редки породи, за да ги връщат срещу откуп на собствениците им или да ги продават, ако онези откажат да платят. Явно не сте се шегували, когато казахте, че донякъде работата ви се състои в издирване на изгубени домашни любимци.
Тя отново поруменя, червенината плъзна от шията чак до челото ѝ. Очевидно изреждането на подвизите ѝ не само я притесняваше, но и беше мъчително за нея.
— Бил Ходжис е причината за тези успехи — промълви.
— Не е участвал в залавянето на похитителите на породисти кучета. Починал е една година преди това.
— Така е, но тогава вече работех с Пийт Хънтли. Бившия детектив Хънтли. — Тя се насили да го погледне в лицето. Очите ѝ бяха ясносини. — Той си разбира от работата. Нямаше да се справя без него, само че Бил беше много по-способен. Каквото и да съм постигнала, е благодарение на него. Дължа му всичко. Дължа му живота си. Как ми се иска сега да е тук…
— Вместо мен, така ли?
Холи не отговори. Което всъщност беше отговор.
— Щеше ли да повярва на историята с този Ел Куко, който може да се преобразява в когото си пожелае?
— О, да — без капчица колебание отговори тя. — Защото двамата с него… и с нашия приятел Джером Робинсън… се сблъскахме с нещо… каквото не сте срещали. Въпреки че може да ви се удаде тази възможност — зависи от това, което ще се случи през следващите няколко дни. Или още днес преди залез-слънце.
— Може ли да ви правя компания? — Джийни се приближи до масата, носеше си чаша с кафе.
Ралф ѝ направи знак да седне.
— Много съжалявам, ако сме те събудили — промълви Холи. — Много мило, че ме покани да спя у вас.
— Не ти, а Ралф ме събуди, докато излизаше на пръсти толкова тихо, сякаш стъпваше слон. Може би щях отново да заспя, обаче подуших аромата на кафето и не му устоях. А, чудесно, ти си донесъл сметаната.
— Не беше лекарят — изтърси Холи.
Ралф повдигна вежди:
— Моля?
— Той се казваше Бабино и наистина излезе от релси, само че някой го изблъска от тях; и не той уби жена си, а Брейди Хартсфийлд.
— Според вестникарските статии, които жена ми откри в интернет, Хартсфийлд е починал в болницата, преди вие с Ходжис да се справите с Бабино.
— Знам какво писаха във вестниците, само че не е вярно. Мога ли да ви разкажа истинската история? Неприятно ми е, дори не искам да си я спомням, обаче е важно да я чуете. Защото се впускаме в опасно приключение и ако упорствате да вярвате, че си имаме работа с човек — извратен убиец, но все пак човек, — ще се изложите на още по-голяма опасност, детектив Андерсън.
— Опасността дебне тук — възрази Джийни. — Другия, който изглежда като Клод Болтън… видях го тук. Казах го и снощи по време на срещата!
Холи кимна:
— Мисля, че наистина си го видяла в дневната ви, може би дори ще го докажа, същевременно обаче не е бил напълно тук. И сега не е тук. Намира се в Тексас, защото Болтън е там и онзи иска да е близо до него, понеже… — Тя замълча за миг и прехапа долната си устна. — Мисля, че силите му се изчерпват. Не е свикнал хората да го преследват. Да знаят какво всъщност представлява.
— Не разбирам… — прошепна Джийни.
— Може ли да ви разкажа за Брейди Хартсфийлд? Тогава може би ще ти стане ясно. — Холи се обърна към Ралф и отново се насили да го погледне в очите: — Може би няма да ви убеди да ми повярвате, но ще ви стане ясно защо аз вярвам.
— Слушаме ви — кимна той.
Тя заразказва. Когато свърши, червеното слънце вече изгряваше на източния небосклон.