— Направили са го заради теб?
— И заради Тери. Мисля, че и те се чувстват гузни заради… заради онова, което стана на игрището.
— Къде ти е оръжието?
— Засега е в пътническата ми чанта. Щом се приземим, ще го прехвърля в кобура. Алек също ще е въоръжен. Още сега извади от сейфа револвера и гледай винаги да ти е подръка.
— Наистина ли мислиш, че…
— Ще кажа като Холи: не знам какво да мисля. Повтарям, нека оръжието винаги да ти е подръка. И не застрелвай пощальона.
— Слушай, не е ли по-добре да ви придружа?
— Не, в никакъв случай. — Не искаше тъкмо днес да са заедно, обаче нямаше да ѝ го каже, за да не я разтревожи още повече. Най-важното в момента беше синът им, който беше на летен лагер, играеше бейзбол, стреляше с лък по мишени, прикрепени към бали сено, или изработваше колани, украсени с мъниста. Дерек, който беше почти връстник на горкия Франки Питърсън. Дерек, който подобно на всички деца вярваше, че родителите му са безсмъртни.
— Май имаш право, Ралф. Един от нас трябва да си е у дома, ако момчето ни се обади, нали така?
Той кимна и я целуна:
— Точно така, умница си ми ти.
— Внимавай и се пази. — Джийни беше вперила поглед в него; връхлетя го спомен и сякаш прониза сърцето му: така го гледаше тя — с любов, с надежда и с безпокойство, — когато стояха пред олтара в деня на сватбата си и разменяха брачните си обети пред очите на приятели и роднини.
— Разбира се. Винаги внимавам.
Понечи да се отдръпне, но тя се вкопчи в раменете му и го придърпа към себе си:
— Така е, обаче този случай е напълно различен от другите. И двамата вече го знаем. Залови го, ако можеш. Ако ли не… ако се натъкнеш на нещо непосилно за теб… откажи се. Откажи се и се върни при мен, разбра ли?
— Чух те.
— Не ми казвай, че си ме чул — обещай, че ще ме послушаш.
— Обещавам. — Той отново си спомни как си разменяха брачните обети.
— Дано си искрен. — Не откъсваше от него погледа си, изпълнен с любов и тревога, поглед, който казваше: „Обрекох се на теб, моля те, не ме принуждавай да съжалявам.“ — Искам да ти кажа нещо, важно е. Слушаш ли ме?
— Да.
— Ти си умен човек, Ралф. Добър човек, който направи глупава грешка. Нито си първият, нито ще си последният. Налага се да си понесеш последствията, да преживееш случилото се и аз ще ти помогна. Оправи нещата, ако можеш, но не ги обърквай още повече. Моля те.
Холи заслиза по стълбището — нарочно тропаше силно, за да ги предупреди за появата си. Ралф още миг се взира в очите на жена си, все тъй красиви, както преди толкова много години. После я целуна и отстъпи. Тя още веднъж стисна раменете му и едва тогава го пусна.
6.
Ралф и Холи пътуваха до летището с неговия автомобил. Тя беше сложила в скута си чантата с лаптопа, изпънала беше гръб и гледаше през предното стъкло. По едно време попита:
— Жена ти има ли огнестрелно оръжие?
— Да. И се е обучавала на полицейското стрелбище — съпругите и дъщерите на служителите имат това право. А ти, Холи?
— Не, разбира се. Пътувах с чартърен полет.
— Ще те снабдим. Все пак отиваме в Тексас, а не в Ню Йорк.
Тя поклати глава:
— Не съм стреляла, откакто с Бил работехме по последния му случай. А и тогава не улучих целта.
Ралф заговори отново едва след като се вмъкна в потока от коли, пътуващи по магистралата към летището — сложна и опасна маневра:
— Пробите от обора са в щатската криминологична лаборатория. Според теб какво ще открият, когато най-после благоволят да ги обработят със скъпарското си оборудване? Имаш ли някакви предположения?
— Ако се съди по петната на стола и на мокета, пробите ще съдържат предимно вода, но с ниска киселинност. Навярно ще има и следи от течност, подобна на слуз, каквато произвеждат булбо-уретралните жлези, наричани още жлези на Купър по името на анатома Уилям Купър, който…
— Значи мислиш, че е сперма.
— По-скоро предеякулат. — Тя леко се изчерви.
— Разбираш си от работата.
— След смъртта на Бил изкарах курс по криминологична патология. Всъщност изкарах няколко курса… та да си запълвам времето.
— По задната част на бедрата на Франк Питърсън имаше сперма. Доста, но в рамките на нормалното. ДНК съвпадаше с тази на Тери Мейтланд.
— Веществото в обора и в твоята къща не е нито сперма, нито предеякулат, макар че има прилика. Убедена съм, че при тестовете на онова от Канинг лаборантите ще открият непознати компоненти и ще решат, че пробата е замърсена. Ще са доволни, че няма да се наложи да ги използват в съда. И през ум няма да им мине, че боравят с напълно непозната субстанция, каквато се отделя… или се изцежда от него по време на преобразяването му. Колкото до спермата по бедрата на малкия Питърсън… сигурна съм, че онзи се е изпразнил и когато е убил момичетата на семейство Хауард — или по дрехите им, или по телата им. Поредната „визитка“ като косъма от руса коса в банята на господин Мейтланд и всички пръстови отпечатъци, които сте намерили.