Някой се провикна отзад:
— Вярно ли е, че вашият съпруг е арестуван за убийството на Франк Питърсън, госпожо Мейтланд?
— Останете на тротоара! — нареди единият полицай. — Нито крачка напред!
— Госпожо Мейтланд!
После се озоваха вътре. Стана ѝ по-добре, макар и с бременната полицайка до нея, но къщата изглеждаше различно и Марси знаеше, че вече никога няма да е както преди. Спомни си онази Марси, която излезе оттук с дъщерите си, весели и развълнувани — беше като да си спомняш жена, която си обичал, но вече е мъртва.
Краката ѝ се подкосиха и тя се тръсна на пейката в антрето, където зиме момичетата сядаха да си обуят ботушите. Тук понякога сядаше Тери (както бе сторил и тази вечер), за да прегледа тактическите си планове, преди да тръгне към игрището. С въздишка на облекчение Бетси Ригинс седна до нея и месестото ѝ бедро се притисна до кльощавия крак на Марси. Лейтенант Сабло и двама други минаха край тях, без да ги погледнат, надявайки в движение плътни сини найлонови ръкавици. Вече бяха обули калцуни в същия цвят. Марси предположи, че четвъртият удържа тълпата отвън. Тълпа пред тяхната къща в спокойния Барнъм Корт…
— Ходи ми се до тоалетната — каза на Ригинс.
— И на мен. Лейтенант Сабло! Може ли за момент?
Онзи с нашивките се върна. Другите двама продължиха към кухнята, където най-престъпното, което можеха да намерят, беше половин шоколадова торта в хладилника.
Ригинс се обърна към Марси:
— Имате ли тоалетна на долния етаж?
— Да, минава се през килера. Достроихме я миналата година, Тери сам направи всичко.
— Аха… Лейтенант, дамите искат да се изпишкат, така че първо огледайте тоалетната, и то по-бързо. — После се обърна към Марси: — Съпругът ви има ли кабинет?
— Не. Когато му се налага, работи на бюрото в дъното на трапезарията.
— Благодаря. Бюрото е следващата ви задача, лейтенант. — Отново се обърна към Марси: — Може ли едно въпросче, докато чакаме?
— Не.
Ригинс сякаш не я чу.
— Забелязали ли сте нещо странно в поведението на съпруга си през последните седмици?
Марси се засмя невесело:
— Питате дали се е подготвял да извърши убийство, а? Разхожда се напред-назад, потрива ръце, може би си мърмори под носа и от устата му текат лиги, така ли си го представяте? Тая бременност да не ви е увредила мозъка, детектив?
— Приемам това за не.
— Точно така. А сега престанете да ме тормозите!
Ригинс се облегна назад и скръсти ръце на корема си. Марси, която вече едва издържаше да не се напишка, изведнъж си спомни какво беше казал Гавин Фрик миналата седмица след тренировката: „Къде му е умът на Тери напоследък? През повечето време сякаш витае из облаците. Като че ли е пипнал грип или нещо подобно.“
— Госпожо Мейтланд?
— Какво?
— Изглежда, май ви хрумна нещо.
— Правилно. Хрумна ми, че е гадно да седя до вас. Все едно съм до дишаща фурна.
И бездруго зачервеното лице на Бетси Ригинс пламна. Марси се отврати от жестокостта си. Същевременно беше доволна, че е настъпила по мазола наперената полицайка.
Жестока или не, забележката имаше ефект — Ригинс не ѝ зададе други въпроси.
Сякаш след цяла вечност Сабло се върна с прозрачен плик за веществени доказателства, в който бяха всички хапчета от аптечката на долния етаж (лекарства без рецепти — малкото предписани медикаменти бяха в двете бани на горния етаж) и тубичката крем против хемороиди, използван от Тери.
— Готово, тоалетната е на ваше разположение — каза.
— Първо вие — кимна Ригинс.
При други обстоятелства Марси щеше да стиска още малко, за да отстъпи на бременната, но не и сега. Влезе в малкото помещение, затвори вратата и видя, че капакът на тоалетното казанче е сложен накриво. Бяха търсили там Бог знае какво — най-вероятно дрога. Наведе глава и притисна длани до лицето си, докато се облекчаваше, за да не вижда хаоса. Можеше ли тази вечер да доведе тук Сара и Грейс? Да мине заедно с тях под светлината на телевизионните прожектори, които несъмнено щяха да монтират дотогава? И ако не тук, къде да ги заведе? В хотел? Нямаше ли репортерите (лешоядите, както ги нарече полицаят) да ги намерят и там? Щяха, разбира се.
Изчака Бетси Ригинс да влезе в тоалетната и отиде в трапезарията — нямаше желание пак да седне до китоподобната полицайка. Ченгетата тършуваха из бюрото на Тери — всъщност изнасилваха бюрото му, всички чекмеджета бяха извадени, съдържанието им — изсипано на пода. Компютърът му вече беше разглобен, по частите бяха залепени жълти етикети, сякаш ги готвеха за разпродажба на търг.