Джак лежеше, притиснал страна към приклада, сърцето му биеше бавно и равномерно. Вече не усещаше пулсиращата болка във врата; вълнуваха го само навлеците, които стояха до табелата с надпис ДОБРЕ ДОШЛИ В МЕРИСВИЛ ХОЛ.
— Махнете се оттам, пиленца. Излезте на светлото и се поогледайте. Нали затова сте дошли? — прошепна и зачака.
9.
Аркообразният вход на пещерата беше препречен с две дузини дебели дъски, прикрепени с грамадни, ръждясали болтове към циментовата „тапа“ зад тях. При подобна двойна „застраховка“ срещу любители на приключенията предупредителни табели бяха излишни, но все пак имаше две, съобщаващи, че влизането е забранено. Плюс няколко надписа със спрей, вероятно дело на младежите, идвали дотук с атеветата си.
— Някой забелязва ли опит за проникване в пещерата? — подхвърли Юн.
— Как не! — промърмори Алек. — Да ги питаш защо са си направили труда да заковават тези талпи. Доста динамит ще потрябва на онзи, който реши да пробие дупка в циментовата преграда.
— И това вероятно ще довърши започнатото от земетресението — добави Хауи.
Ходи се обърна и посочи над предницата на комбито:
— Виждате ли пътя от другата страна на магазинчето за сувенири? Води към входа на Ахига. На туристите не е било разрешено да влизат оттам, обаче има много интересни пиктограми.
— Откъде знаеш? — повдигна вежда Юн.
— Картата, която са раздавали на туристите, още е онлайн. В наши дни всичко е онлайн.
— Нарича се проучване, амиго — намеси се Ралф. — Не е зле да пробваш някой път.
Качиха се обратно в колата, Хауи отново седна зад волана, Ралф — до него. Хауи насочи комбито към пътя, показан от Холи, и промърмори:
— Изглежда доста зле. Дано колата не ни изневери…
— Не бой се — успокои го тя. — И други са минавали по този път. Оттатък хълма има туристически бунгала. Според вестникарските дописки вторият спасителен екип ги е използвал като базов лагер. Плюс куп репортерски коли и автомобили на разтревожени роднини, които са се струпали там, след като новината за срутването се е разчула.
— Да не забравяме обичайните зяпачи, любители на кървавите гледки — добави Юн. — Вероятно са…
— Хауи, спри! — извика Алек. — Чакай малко! — Бяха на средата на паркинга, предницата на комбито беше обърната към пътя към туристическите бунгала. И (вероятно) към задния вход към пещерата, споменат от Холи.
Голд удари спирачки и попита:
— Защо?
— Защото май си усложняваме живота. Не е задължително Другия да е в пещерата; спомнете си, че в Канинг се е криел в някакъв обор.
— Тоест?
— Тоест първо да проверим дали някой не се е опитал да влезе с взлом в магазинчето за сувенири.
— Аз ще отида — каза Юн.
Хауи отвори предната врата:
— Защо не отидем всички?
10.
Навлеците зарязаха закования с дъски вход и се върнаха при колата; плешивият шишко я заобиколи, за да седне зад волана. Идеално! Джак фиксира кръстчето на мерника върху лицето на дебелака, дълбоко си пое въздух, задържа го в белите си дробове и натисна спусъка, който обаче не помръдна. За един кошмарен миг той си помисли, че пушката се е повредила, после видя, че не е освободил предпазителя. Ама че глупак! Опита се да го вдигне, без да отмества око от мерника. Палецът му, влажен от пот, се плъзна встрани и когато най-после предпазителят беше освободен, плешивият шишко вече се беше качил в колата и затваряше вратата. Другите също бяха на задната седалка.
— Мамка му! — прошепна Джак Хоскинс. — Мамка му, мамка му, мамка му!
С нарастваща паника гледаше как комбито потегля към черния път, скоро щеше да е извън обсега на оръжието му. Ще превалят първия хълм, ще видят туристическите бунгала и склада, до който е паркиран пикапът му. Ще се досети ли Ралф Андерсън чий е? Разбира се. Ако не по лепенките с летящи риби от двете страни, то по стикера на задната броня: ОСВЕН ТАЗИ КОЛА ЯХАМ И МАЙКА ТИ.
Не им позволявай да стигнат до този път!
Не знаеше дали е чул гласа на посетителя, или своя, пък и не му пукаше — който и да го беше казал, имаше право. Трябваше да спре комбито, което не беше трудно — два-три куршума в резервоара и готово. После ще започне да стреля през стъклата. Може да не улучи всички заради отблясъците от слънцето, но оцелелите ще побързат да излязат на паркинга — може би ранени, но със сигурност зашеметени.
Пръстът му допря спусъка, но преди да стреля, колата спря до магазинчето за сувенири с падналата и обърната наопаки табела. Вратите се отвориха.