— Благодаря ти, Боже — промълви Джак и отново се прицели, очаквайки появата на господин Нямам мнение. Щеше да ги избие до крак, обаче най-големият виновник щеше да си иде пръв.
11.
Гърмящата змия излезе от пролуката в скалата, в която се беше скрила. Запълзя към разтворените крака на Джак, спря, стрелна раздвоения си език, за да усети миризмите в затоплящия се въздух, после пак се плъзна напред. Нямаше намерение да напада, но когато Хоскинс изстреля първия куршум, тя вдигна опашката си и затрака зловещо. Джак, който беше забравил не само четката си за зъби, но и тапите за уши, не я чу.
12.
Хауи Голд пръв слезе от комбито. Сложи ръце на кръста и огледа падналата табела с надпис СУВЕНИРИ И АВТЕНТИЧНИ ОБРАЗЦИ НА ИНДИАНСКИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ. Алек и Юн, които бяха на задната седалка, слязоха през лявата врата. Ралф също слезе, за да отвори другата врата, защото Холи се затрудняваше с ръчката. Изведнъж зърна нещо на напукания асфалт.
— Виж ти! — възкликна. — Каква находка. — Той се наведе да я разгледа.
— Какво намери? — нетърпеливо попита Холи.
— Мисля, че е връх на стре…
Отекна изстрел от мощна пушка, напомнящ силно плющене на камшик. Ралф усети раздвижването на въздуха, което означаваше, че куршумът е преминал само на два-три сантиметра над главата му, преди да улучи страничното огледало на колата. То се разби на ситни парченца, които се разлетяха по напукания асфалт като безброй ярки искрици.
— Оръжие! — извика той, хвана за раменете Холи и я накара да коленичи. — Долу! На земята!
Хауи Голд сепнато се огледа:
— Какво?! Видя ли…
Вторият изстрел отнесе скалпа му. За миг той се задържа на крака, макар кръвта да струеше по лицето му. После се строполи на земята. Алек се затича към него; отекна трети изстрел и Пели политна по гръб върху капака на комбито. Кръв избликна през ризата му, точно над колана. Юн машинално пристъпи натам. Невидимият стрелец отново натисна спусъка. Куршумът откъсна парче от шията на Алек и той падна зад колата.
— Залегни, Юн! — извика Ралф. — Той е на онази скала!
Сабло падна на колене и запълзя. Отекнаха още три изстрела, почти един след друг. Едната гума на комбито засъска. Предното стъкло се напука, стана млечнобяло и хлътна около дупката над волана. Третият куршум улучи левия заден калник близо до мястото, на което Ралф и Юн се бяха привели от двете страни на Холи, и проби дупка с големината на топка за тенис. Настъпи пауза, последвана от пореден залп: този път изстрелите бяха четири. Задното стъкло се пръсна, посипаха се парченца, бляскави като диаманти. Поредна назъбена дупка зейна в преградата зад задните седалки.
— Не можем да останем тук — каза Холи. — Дори онзи да не ни улучи, ще уцели резервоара.
— Права е — съгласи се Юн. — Алек и Голд… как мислите, има ли шанс да…
— Не — прекъсна го Ралф. — И двамата са…
Пореден изстрел, напомнящ плющене на камшик. Тримата потръпнаха, още една гума започна да спада със съскане.
— Простреля всички гуми. Налага се да тичаме до сувенирното магазинче. Холи, Юн, тръгвате първи, аз ще ви прикривам.
— Не, аз ще остана — възрази Юн, — вие тичайте.
Откъм скалата долетя вик; Ралф не можеше да прецени дали е предизвикан от гняв, или от болка.
Юн се изправи, разкрачи се, хвана пистолета си с две ръце и започна да стреля към върха на скалата.
— Тръгвайте! — извика. — Веднага! Давайте, давайте!
Ралф и Холи се изправиха. Той изпита чувство, подобно на онова в деня на убийството на Тери Мейтланд — струваше му се, че сетивата му са изострени до краен предел. Виждаше всичко. Ръката му беше около кръста на Холи. Птица, разперила криле, кръжеше в небето. Гумите спадаха. Комбито се накланяше наляво. Горе на скалата нещо се движеше и проблясваше — той реши, че е оптичният мерник на мръсника. Не знаеше защо се мести и не се интересуваше. Онзи пак изкрещя, после отново, този път гласът му се извиси в писък. Холи хвана Юн за рамото и го разтърси. Сабло я изгледа недоумяващо като човек, събуден от дълбок сън, и Ралф разбра, че лейтенантът е бил готов да умре. Очаквал е да умре. Тримата се втурнаха към магазинчето за сувенири и макар то да беше само на шейсет метра от смъртно раненото комби, все едно тичаха на забавен каданс като трима верни приятели в края на сладникава романтична комедия. Само че героите в сладникавите романтични комедии не газеха в локви кръв и не оставяха след себе си яркочервени следи. Отново проехтя изстрел. Юн извика:
— Улучи ме! Шибанякът ме улучи! — И се свлече на земята.