Марси си помисли: „Преди един час най-важното в живота ми беше «Златните дракони» да спечелят мача и да се класират за финала.“
Бетси Ригинс също влезе в трапезарията, седна до масата и въздъхна:
— Ох, олекна ми. Чувствам се прекрасно. За цели петнайсет минути, после…
Марси едва не изтърси: „Дано ти умре бебето!“ но навреме се сепна и промърмори:
— Хубаво е някой да се чувства прекрасно. Макар и само за петнайсет минути.
16.
Показания на господин Клод Болтън (13 юли, 16:30, разпитван от детектив Ралф Андерсън)
Детектив Андерсън: Е, Клод, сигурно е приятно да си тук, когато не си сгазил лука.
Болтън: Знаете ли, донякъде е така. И да се возя на предната седалка в полицейска кола, вместо на задната. Сто и четирийсет километра в час почти по целия път от Кап Сити дотук. Синя лампа, включена сирена, всички екстри. Прав сте. Беше много яко.
Детектив Андерсън: Какво правеше в Кап?
Болтън: Разглеждах забележителностите. Имах две-три свободни вечери, тъй че защо не? Законът не го забранява, нали?
Детектив Андерсън: Доколкото разбрах, разглеждал си ги заедно с Карла Джепсън, с „артистичен“ псевдоним Чаровница.
Болтън: Ами, вече го знаете, след като я повозихте заедно с мен. Много се изкефи, между другото. Рейсовете ряпа да ядат, тъй рече.
Детектив Андерсън: И повечето забележителности, които разглеждахте, сигурно бяха в стая 509 на мотел „Уестърн Виста“ на Магистрала 40?
Болтън: А, не бяхме през цялото време там. На два пъти вечеряхме в „Бонанза“. Кльопачката е яка, че и евтина. Освен това Карла искаше да отиде в мола, та и там се помотахме. Имат стена за катерене и се справих за нула време.
Детектив Андерсън: Не се съмнявам. Знаеше ли, че едно момче беше убито тук, във Флинт Сити?
Болтън: Може да съм зърнал нещо по новините. Слушайте, нали не мислите, че имам нещо общо с тая гадост?
Детектив Андерсън: Не, но може да имаш информация за лицето, което е извършило гадостта.
Болтън: Откъде да…
Детектив Андерсън: Ти си бияч в „Само за джентълмени“, нали?
Болтън: Аз съм от екипа по сигурността. Не използваме думи като „бияч“. „Само за джентълмени“ е първокласно заведение.
Детектив Андерсън: Няма да спорим. Казаха ми, че си бил на работа във вторник вечерта. Напуснал си Флинт Сити едва в сряда следобед.
Болтън: Тони Рос ли ви изтропа, че с Карла сме заминали за Кап Сити?
Детектив Андерсън: Да, той ми съобщи.
Болтън: Ползваме намаление в оня мотел, щото собственикът е чичо на Тони. Тони също беше на работа във вторник вечерта, та го помолих да се обади на чичото. С Тони сме много гъсти. Дежурихме на входа от четири до осем вечерта, после в ямата от осем до полунощ. Тъй викаме на мястото пред сцената, дето седят джентълмените.
Детектив Андерсън: Господин Рос също така ми каза, че около осем и половина си видял един познат.
Болтън: За тренер Т. ли говорите? Хей, нали не мислите, че той е пречукал онова хлапе? Щото той е почтен, та дрънка. Тренираше племенниците на Тони в детския футболен отбор и в Младежката лига. Изненадах се, като го видях в нашето заведение, ама не се шокирах. Нямате си представа какви хора ни посещават — банкери, адвокати, та даже и проповедници. Обаче нашият девиз е като на Вегас: „Каквото става в «Джентълмените», остава си в…“
Детектив Андерсън: Да, сигурен съм, че сте дискретни като свещеници в изповедалня.
Болтън: Правете си майтап, ако щете, ама е така. Налага се, ако искаш да си запазиш клиентелата.
Детектив Андерсън: За протокола, Клод, когато казваш тренер Т., имаш предвид Тери Мейтланд, така ли?
Болтън: Абсолютно.
Детектив Андерсън: Как стана така, че го забеляза?
Болтън: Не стоим все в ямата, разбирате ли? Имаме си и други задължения. През повечето време, докато сме там, гледаме някой да не пуска ръка на момичетата и прекратяваме сбиванията, преди нещата да се объркат тотално — като се разгорещят, момчетата стават агресивни, туй трябва да го знаеш в нашия занаят. Ама ямата не е единственото място, дето могат да почнат неприятностите, просто е най-вероятното, тъй че един от нас остава там през цялото време. Другият обикаля — наднича в бара, в малкото помещение с видеоигрите и билярда, дето работи, като пуснеш монети, сепаретата за частни танци и, разбира се, в мъжката тоалетна. Там най-често разни типове въртят търговия с дрога и щом ги видим, на бърза ръка ги изхвърляме като мръсни псета.