Ралф не продума. Холи беше слязла от стълбата и сега стоеше до него.
Другия въздъхна:
— Сгреших, признавам. Подцених факта, че ще има телевизионни камери, обаче още изпитвах глад. Въпреки това можеше да се въздържа. Само че бях лаком.
— И прекалено самоуверен, не забравяй да го добавиш към списъка. А прекалената самоувереност води до нехайство. Ние, ченгетата, знаем много примери за самозабравили се и станали небрежни престъпници.
— Да, може да си прав. Мисля обаче, че и този път щеше да ми се размине. — Той изпитателно се втренчи в бледата жена с прошарена коса, застанала до Ралф. — На теб трябва да благодаря за сегашното си положение, нали, Холи? Клод каза, че името ти е Холи. Как така повярва в съществуването ми? Как съумя да накараш неколцина съвременни мъже, които вярват само в онова, което долавят петте им сетива, да ме проследят дотук? Някога виждала ли си подобен на мен? — Нямаше съмнение, че е искрен, че изгаря от любопитство.
— Не сме тук да отговаряме на въпросите ти! — сопна се тя. Беше пъхнала ръка в джоба на измачканото си сако, в свободната ѝ ръка беше ултравиолетовото фенерче; не го беше включила, единствената светлина идваше от лампиона. — Дойдохме да те убием.
— И как смятате да го направите… Холи? Да бяхме само двамата с твоя приятел, той може би щеше да се осмели да стреля, но не мисля, че ще рискува и твоя живот. А пък ако той или двамата заедно решите да се нахвърлите върху мен, ще установите, че съм учудващо силен, както и че мога да ви отровя. Да, въпреки че съм омаломощен.
— Засега резултатът е равен, но не задълго — процеди Ралф. — Хоскинс рани щатския полицай Юн Сабло, обаче не го уби. Сигурно вече е повикал подкрепление.
— Ха-ха, добър опит, само че не ти се вързах. На десет километра на изток и двайсет на запад няма клетки на мобилни оператори. Мислиш ли, че не съм проверил?
Ралф очакваше подобна вероятност, но имаше още един коз:
— Хоскинс взриви автомобила, с който дойдохме. Димът се вижда от километри.
За първи път онзи се изплаши не на шега.
— Хм, това променя нещата. Налага се да избягам, което в сегашното ми състояние ще е трудно и болезнено. Ако целта ти е била да ме ядосаш, детектив, то ус…
— Попита ме дали съм виждала подобни на теб — прекъсна го Холи. — Не съм… по-точно, виждала съм, но не твои копия, обаче Ралф е виждал. Като оставим настрана способността да се преобразяваш и да превземаш паметта на жертвите си, както и странните ти, горящи очи, ти си най-обикновен сексуален садист и педофил.
Онзи потрепери, сякаш го беше зашлевила, и за миг като че ли забрави горящото, изпращащо димни сигнали комби на паркинга.
— Обидно, нелепо и невярно! Храня се, за да се поддържам жив, нищо повече. Вие, хората, правите същото, като убивате прасета и крави. Скотове — само това сте за мен.
— Лъжеш. — Холи пристъпи към него и бръсна встрани ръката на Ралф, когато той се опита да я хване за рамото. На бледите ѝ страни бяха разцъфнали алени рози. — Способността ти да изглеждаш като някой, който не си… като нещо, което не си, ти помага да печелиш доверие. Могъл си да убиеш който и да е приятел на господин Мейтланд. Дори жена му. Само че си убил дете. Жертвите ти винаги са деца.
— Защото са най-питателната и вкусна храна! Не си ли яла телешко? Или черен дроб от теленце?
— Не само ги изяждаш, а еякулираш върху тях. — Лицето ѝ се изкриви от отвращение. — Изпразваш се върху тях…
— За да оставя ДНК! — кресна той.
— Можеш да я оставиш и по други начини! — извика Холи и още нещо падна от тавана над тях. — Само че не си вкарваш оная работа, нали? Защото си импотентен! — Вдигна пръст, после го сви. — Така е, нали?
— Млъкни!
— Избираш деца, защото си педофил, който дори не може да ги изнасили с пениса си и използва…
Той се спусна към нея, лицето му се беше изкривило от омраза, неприсъща нито на Клод Болтън, нито на Тери Мейтланд; беше неговата си омраза, черна и страшна като земните дълбини, в които близнаците Джеймисън се бяха простили с живота. Ралф се прицели, но Холи се изпречи пред него: