— Холи ли? — Юн изненадано я изгледа. — Как…
— По-късно ще ти разкажем — прекъсна го тя. — В момента ти си по-важен. Загуби ли съзнание? Вие ли ти се свят?
— Главата ми се замая, докато се довлека дотук. Стори ми се, че измина цяла вечност, няколко пъти спрях да си почина. Надявах се да ви пресрещна на излизане от пещерата. По-скоро се молех на Бог. После видях пикапа. Сигурно е на снайпериста. Регистриран е на името на Джон Хоскинс. Дали е този, за когото мисля?
Ралф кимна:
— Детектив от полицията на Флинт Сити. По-точно беше. И той е мъртъв. Застрелях го.
Юн смаяно се ококори:
— Той пък защо е бил тук?
— Другия го беше изпратил. Нямам представа как е успял.
— Помислих си, че може да е оставил ключовете, обаче ги няма. Няма и някакво болкоуспокояващо в жабката. Само регистрационен талон, документ за застраховката и разни боклуци, дето не стават за…
— Ключовете са у мен — прекъсна го Ралф. — Бяха в джоба му.
— А пък аз ще ти дам болкоуспокояващо. — Холи извади от единия торбест джоб на измачканото си и мръсно сако голямо кафяво шишенце без етикет.
— Още какво носиш там? — попита Ралф. — Примус? Кафеварка? Радиостанция?
— Чувството ти за хумор издиша. Вече ти го казах — измънка тя.
— Не е шега, а израз на възхита.
— Към който се присъединявам — обади се Юн.
Холи отвори „портативната аптечка“, изсипа на дланта си куп различни таблетки и внимателно остави шишенцето върху таблото на пикапа:
— Да видим… золофт… паксил… валиум, макар че напоследък рядко го вземам… и… а, ето. — Тя остави в дланта си две оранжеви таблетки и внимателно върна обратно другите. — Мотрин. Пия го против главоболие, причинено от напрежение и преумора. Както и при болки в челюстните стави, макар те да понамаляха, откакто използвам предпазител против скърцане със зъби. Купих си хибридния модел, наречен „Нощен страж“. Скъпичък е, но си струва пари… — Тя не довърши, защото забеляза, че се взират в нея. — Защо ме гледате така?
— Отново изразяваме възхищението си, querida, скъпа — заяви Юн. — Харесвам жените, които са подготвени за всякакви случаи. — Взе таблетките, глътна ги без вода и затвори очи. — Много ти благодаря. Дано нощният страж винаги ти служи вярно.
Холи го изгледа, сякаш се питаше как да приеме подмятането му, и пусна шишенцето обратно в джоба си:
— Имам още две, ако много те заболи. Да си чул сирени на пожарни?
— Не. Подозирам, че няма да дойдат.
— Ще дойдат — намеси се Ралф, — само че ти няма да ги дочакаш, защото отиваш в болница. Плейнвил е по-близо от Типит, освен това Болтънови са ви по път. Трябва да спрете там. Холи, ще можеш ли да шофираш? Аз оставам.
— Ще мога, но защо… — Тя леко се плесна по челото. — Господин Голд и господин Пели.
— Да. Няма да ги оставя така… като захвърлени.
— Забранено е да се пипа или размества нещо на местопрестъплението — отбеляза Юн. — Самият ти много добре го знаеш.
— Да, известно ми е, само че няма да позволя двама достойни мъже да се разлагат под горещото слънце до горящ автомобил. Възражения?
Сабло поклати глава. Късо подстриганата му коса беше потъмняла от пот.
— Разбира се, че нямам.
— Качваме се на пикапа, закарвам го до паркинга, после Холи сяда зад волана. Поминаха ли болките, амиго? Мотринът помогна ли?
— По-добре съм. Не съвсем, но вече не ме боли толкова.
— Радвам се, защото, преди да потеглим, се налага да си поговорим.
— За какво?
— За обясненията, които предстои да дадем — намеси се Холи.
24.
Ралф спря на паркинга и слезе от пикапа. Докато го заобикаляше, пресрещна Холи и този път тя го прегърна — само за миг, но силно. Синьото комби беше почти унищожено от пламъците и димът започваше да се разсейва.
Като се мръщеше от болка и съскаше през зъби, Юн се намести на предната дясна седалка. Наведе се през сваленото стъкло и попита:
— Сигурен ли си, че е мъртъв? — Ралф знаеше, че Сабло не пита за Хоскинс. — Сто процента?
— Да. Не се разтопи като Злата вещица от Запада, но се случи нещо подобно. След като гръмне голямата новина и криминалистите довтасат, вероятно ще намерят в пещерата само дрехите му и може би куп умрели червеи.
— Червеи ли? — Юн озадачено сбърчи чело.
— Като си спомня как бързо измираха — намеси се Холи, — вероятно също тъй бързо се разлагат. По дрехите обаче ще има ДНК и ако я сравнят с тази на Клод, може би ще има съвпадение.
— Или пък ще открият ДНК и от него, и от Тери, защото преобразяването не беше завършило — отбеляза Ралф. — Видя го със собствените си очи, нали?