Другият [bg]

Детектив Андерсън: И това го казва човек, който има досие за притежание с цел продажба.

Болтън: Моите уважения, сър, ама това беше подло от ваша страна. Чист съм от шест години. Питайте в Анонимните наркомани. Искате ли да се изпикая в епруветка? С удоволствие ще го направя за вас.

Детектив Андерсън: Няма да е необходимо и те поздравявам за въздържанието. Значи около осем и трийсет ти обикаляше…

Болтън: Точно така. Надникнах в бара, после тръгнах по коридора да погледна в мъжката тоалетна и тогава видях тренер Т., тъкмо окачваше слушалката на телефона. Там има два автомата, ама само единият работи. Тренерът беше…

Детектив Андерсън: Клод? Май малко избързваш…

Болтън: Разсъждавам на глас, че да си спомня точно как беше. Той изглеждаше някак особено. Като замаян. Наистина ли мислите, че е убил онова дете? Тогаз си рекох, че е шашардисан, щото за първи път идва в заведение, където млади госпойци си показват циците и разни други неща. На някои момчета им действа по тоя начин, шашват се. А може и да е бил надрусан. Казах: „Ей, тренер, как ти върви отборът?“ А той ме поглежда тъй, сякаш се виждаме за първи път, макар че ходех почти на всички мачове на Стиви и Стенли и му разправях как се прави двойно подаване, ама той не ме послуша ни веднъж — било сложно за малки хлапета. Макар че, щом овладяват дългите пасове, значи могат и туй да научат, нали?

Детектив Андерсън: Сигурен си, че е бил Терънс Мейтланд.

Болтън: Сто процента. Отвърна ми, че отборът е супер и че бил влязъл в клуба само да повика такси. Досущ както всички разправяме, че си купуваме „Плейбой“ само заради статиите, когато жените ни го видят в клозета. Аз обаче се направих на ударен, щото в „Джентълмените“ клиентът винаги има право, стига да не обарва момичетата. Казах му, че навън вече може да чакат едно-две таксита. Той рече, че диспечерът му бил казал същото, благодари ми и си тръгна.

Детектив Андерсън: Ще ми опишеш ли как изглеждаше?

Болтън: Носеше жълта риза и джинси, катарамата на колана му представляваше конска глава. Маратонките му бяха шикозни. Направиха ми впечатление, защото изглеждаха бая скъпи.

Детектив Андерсън: Само ти ли го видя в клуба?

Болтън: Не, зърнах как няколко момчета му махнаха, като излизаше. Не знам кои бяха и може да ви е трудно да ги намерите, щото много клиенти не щат да признаят, че им харесва да ходят в заведения като нашето. Факт. Не се изненадах, че го познаха — той е доста прочут по тия места. Дори спечели някаква награда преди години, видях го във вестника. Мислете за Флинт Сити каквото си щете, ама всъщност е градче, дето почти всички се познават, поне по лице. И всеки със синове, дето имат поне капка спортни заложби, познава тренер Т. от бейзбола или футбола.

Детектив Андерсън: Благодаря, Клод. Беше ни много полезен.

Болтън: Чакайте, сетих се още нещо, дреболия всъщност, но някак зловеща, ако наистина той е пречукал онова хлапе.

Детектив Андерсън: Слушам те.

Болтън: Беше просто едно от ония неща, дето се случват и никой не е виновен. Той беше тръгнал да види дали навън има такси, нали така? Подадох му ръка и викам: „Искам да ви благодаря за всичко, което направихте за племенниците на Тони. Те са добри момчета, но малко немирни, може би защото техните се развеждат и прочие. Вие им помогнахте да вършат нещо друго освен пакости из града.“ Мисля, че го изненадах, защото се поотдръпна, преди да ми стисне ръката. Имаше добро, силно ръкостискане, обаче… виждате ли тази малка драскотина на китката ми? Той я направи с нокътя на кутрето си, когато се ръкувахме. Вече почти заздравява, а и поначало не беше нищо сериозно, но за секунда-две ме върна в наркоманските ми дни.

Детектив Андерсън: Защо?

Болтън: Някои момчета — предимно „Ангелите на ада“ и „Ученици на дявола“ — си пускат дълъг нокът на кутрето. Виждал съм ей толкова дълги — като на китайските императори. Някои рокери дори ги украсяват с картинки, подобно на дамите. Наричат го кокаинов нокът.