— А ти какво си ни казал?
— Че колкото повече си блъскам главата, толкоз по-сигурен съм, че през оная вечер не съм видял тренера Тери, а някой, дето е приличал на него.
— Друго какво? — намеси се Юн. — Най-важното.
Този път отговори Лави:
— Тая сутрин сте се отбили да се сбогувате с нас и да ни питате да не би да сме забравили да ви кажем нещо. Тъкмо когато сте си тръгвали, някой се е обадил по телефона.
— По стационарния — уточни Холи и си помисли: „Слава Богу, че още имат стационарен телефон.“
— Да, точно по него. Човекът рече, че работи заедно с детектив Андерсън.
— Който е разговарял с него.
— Да. Той казал на детектива, че оня, дето го търсите, истинският убиец, се крие в Мерисвил Хол.
— Чудесно. Гледайте да не го забравите, не казвайте нищо повече — кимна Холи. — Благодаря и на двама ви.
— Ние трябва да ви благодарим. — Старицата разпери ръце. — Ела тука, госпожице Холи Гибни, и прегърни старата Лави.
Холи се приближи до инвалидната количка и се наведе. След преживяното в пещерата ѝ беше хубаво в прегръдката на Лави Болтън. Дори ѝ беше необходима. Затова не побърза да се отдръпне.
27.
След публичния арест и най-вече след публичната екзекуция на съпруга ѝ Марси Мейтланд се беше опарила от недоброжелатели и много внимаваше кого допуска в дома си. Ето защо, когато на вратата се позвъни, тя първо се приближи до прозореца, леко дръпна завесите и погледна през пролуката. Отвън стоеше жената на детектив Андерсън и очите ѝ сякаш бяха зачервени от плач. Марси изтича до вратата и я отвори. Да, Джийни наистина беше плакала и като видя колко е разтревожена Марси, отново се разплака.
— Какво е станало? Всичко наред ли е? Те добре ли са?
Джийни влезе в антрето:
— Къде са твоите момичета?
— Седят под голямото дърво в градината и играят крибидж с дъската на Тери. Играха до късно през нощта, а тази сутрин започнаха рано-рано. Какво е станало? Защо плачеш?
Джийни я хвана под ръка и я заведе в дневната:
— Моля те, седни.
Марси не помръдна:
— Кажи ми веднага!
— Едната новина е хубава, но другата — много лоша. Ралф и Холи Гибни са невредими. Лейтенант Сабло е бил прострелян, но раната му не е много опасна. Хауи Голд и Алек Пели… те са мъртви. Застрелял ги е от засада колега на мъжа ми. Детектив Джак Хоскинс.
— Мъртви? Мъртви ли? Как е възможно… — Марси седна на любимото кресло на Тери, защото краката ѝ се подкосиха, и недоумяващо се втренчи в Джийни: — За каква добра новина говореше? Как е възможно да са… Господи, става все по-лошо!
Тя притисна длани до лицето си. Джийни коленичи до нея и дръпна ръцете ѝ — с много нежност, но и решително:
— Марси, овладей се!
— Не мога. Съпругът ми е мъртъв, а сега и това… Никога няма да се съвзема. Дори заради Грейс и Сара…
— Престани — тихо каза Джийни, обаче Марси примигна, все едно я бяха зашлевили. — Нищо не може да върне Тери, ала двама достойни мъже умряха, за да изчистят петното от името му и да помогнат на дъщерите ти да не се чувстват белязани в този град. И двамата са семейни и като си тръгна оттук, ще ида при Илейн Голд. Сърцето ми се свива, знам, че ще е ужасно. Юн е бил ранен, мъжът ми е рискувал живота си. Знам колко те боли, но сега можеш да помогнеш на Ралф и на другите. Затова се овладей и ме изслушай.
— Да… Добре.
Джийни хвана едната ѝ ръка — беше ледена… също като нейната.
— Всичко, което ни разказа Холи Гибни, се оказа вярно. Имало е друг, извършващ убийствата, но не е бил човешко същество, а… нещо различно. Без значение е как ще го наречем — Ел Куко, Дракула, Син на Сам или на Сатаната… Бил е там, в пещерата. Намерили са го и са го убили. Ралф ми каза, че изглеждал като Клод Болтън, въпреки че истинският Клод през това време е бил в дома си на километри от пещерата. Преди да дойда тук, разговарях с Бил Самюълс. Той смята, че ако всички разкажем една и съща история, всичко ще е наред. Че е твърде вероятно да изчистим името на Тери. Ако всички разказваме една и съща история. Ще можеш ли?
Надеждата изпълни очите на Марси като вода, бликнала от извор.
— Да! Да! Ще мога. Каква е историята?
— На срещата онази вечер сме обсъждали само как да докажем невинността на Тери. Нищо друго.
— Да, невинността на Тери.
— По време на срещата Бил Самюълс се е съгласил повторно да разпита всички свидетели, които вече са били разпитани от Ралф и от другите детективи, като започне с Върбова вейка и кара по обратния ред. Така беше, нали?