Хауи широко се усмихна:
— Тя ми е първа в списъка.
— В края на коридора покритието е най-добро — намеси се Ралф.
— Знам — кимна Голд. — Бил съм тук и преди. Все едно съм се преродил. А ти, Тери, не казвай нито дума, докато ме няма.
Полицай Рамидж взе пробите, по една от вътрешната страна на всяка буза, и вдигна тампоните към камерата, преди да ги прибере във флаконите. Полицай Гулд върна флаконите в прозрачния плик и го показа на камерата, докато го запечатваше с червена лепенка за веществени доказателства, после подписа специалния формуляр. Двамата щяха да занесат пробите в стаичката с размерите на дрешник, където се съхраняваха веществените доказателства, отново щяха да ги покажат пред камерата на тавана, после щяха да ги регистрират. На следващия ден други двама полицаи, вероятно щатски, щяха да доставят пробите в Кап Сити, тоест доказателствената верига щеше да е непокътната, както би се изразил доктор Боуган. За непосветените тези мерки биха изглеждали прекалени, само че това не беше шега работа. Ралф не искаше да има нито едно слабо звено в тази верига. Никакви издънки, които да позволят на злодея да се измъкне. Не и в този случай.
Окръжният прокурор Самюълс понечи да се върне в стаята за разпити, докато Хауи разговаряше по телефона пред вратата на помещението за наблюдение, но Ралф му направи знак да остане; искаше да чуе на кого се обажда адвокатът и какво казва. Голд разговаря за кратко със съпругата на Тери („Всичко ще се оправи, Марси“), после проведе второ, още по-кратко обаждане: обясни на някого къде са дъщерите на Тери и напомни, че пред къщата на Мейтланд в Барнъм Корт ще гъмжи от репортери и трябва да се действа предпазливо. После се върна в стаята за разпити и заяви:
— А сега да видим дали можем да оправим тази каша.
Ралф и Самюълс седнаха срещу Тери. Столът помежду им остана празен. Хауи предпочете да остане прав до клиента си, с ръка на рамото му.
Прокурорът се усмихна и зададе първия си въпрос:
— Харесваш малките момчета, нали, треньоре?
Тери отговори без капчица колебание:
— Много. Харесвам и малките момичета, имам си две у дома.
— И съм сигурен, че дъщерите ти спортуват, как иначе, щом тренер Т. им е баща? Но ти не тренираш момичешки отбори, нали? Не се занимаваш с европейски футбол, софтбол или лакрос. Интересуват те момчетата. Бейзбол през лятото, юношески футбол през есента и баскетбол в Християнското дружество през зимата, макар че, доколкото разбрах, там си бил само зрител. Посещавал си баскетболните мачове под предлог, че издирваш таланти — момчета, притежаващи бързина и пъргавина. И между другото да ги огледаш, докато са по гащета.
Ралф очакваше Хауи да прекъсне това издевателство, обаче адвокатът мълчеше… поне за момента. Лицето му беше като издялано от камък, движеха се само очите му, прехвърлящи се ту към Тери, ту към прокурора. „Сигурно е страхотен на покер“ — помисли си Ралф и се изненада установи, че Мейтланд не само не се е изнервил, а дори се усмихва.
— Това от Върбова вейка ли го чу? — попита. — Сигурно. Тя е голям чешит, нали? Да я чуеш само как крещи по време на тренировките: „Стой им под коша, сега скачай, ПРАСКАЙ ВЪТРЕ!“ Как е тя?
— Ти ми кажи — рече Самюълс. — Все пак си я видял във вторник вечерта.
— Не съм…
Хауи впи пръсти в рамото на Тери, за да му попречи да продължи, и подхвърли:
— Защо да не прекратим този цирк, а? Обяснете защо Тери е тук. Свалете картите и…
Прокурорът се престори, че не го чува, и пак погледна Тери:
— Кажи ни къде беше във вторник, Мейтланд! Щом си започнал, карай до края.
— Бях…
Хауи Голд пак стисна рамото му, този път по-силно, за да го накара да млъкне, и се сопна:
— Не, Бил, така няма да стане! Кажете каква информация имате, иначе ще заявя пред медиите, че сте арестували един от най-достойните граждани на Флинт Сити, обвинили сте го в жестоко убийство, съсипали сте и репутацията, и семейството му, а сега отказвате да съобщите с какви доказателства разполагате.
Самюълс стрелна с поглед Ралф, който сви рамене. Ако прокурорът не присъстваше на разпита, той, Ралф, щеше да изложи доказателствата, надявайки се на бързо самопризнание.
— Хайде, Бил — подкани го Хауи. — Този човек иска да се прибере у дома при семейството си.
Устните на Самюълс се разтегнаха, но това не беше усмивка, а гримаса, защото погледът му остана суров.
— Ще научите всичко в съда, Хауард. В понеделник, когато предявим обвинение на твоя клиент.
Ралф усети как нещата вървят на зле, и то най-вече по вина на Бил, който изпитваше ненавист към човека, извършил неописуемо жестокото престъпление. Всеки би изпитал същото чувство… само че това нямаше да извади каруцата от калта, както би се изразил покойният му дядо.