Самюълс се усмихна съчувствено:
— Разбирам те. Има начин да се изтръгнеш от него: само ни кажи защо го направи.
„Сякаш на тоя Божи свят може да има причина за нечовешкия акт, която един нормален човек да разбере“ — помисли си Ралф.
— Може би ще си облекчиш положението. — Самюълс вече говореше почти ласкаво. — Трябва обаче да си признаеш, преди да получим резултатите от ДНК пробите. Разполагаме с много улики и когато съвпаднат с резултатите от теста… — Той сви рамене.
— Кажи ни! — настоя Ралф. — Не знам дали си го направил в състояние на временно умопомрачение, или на фуга, при която си загубил спомен за самоличността си, под въздействието на сексуалния нагон или поради друга причина, но ни кажи. — Усети как повишава глас, помисли си дали да не успокои топката, после обаче си каза: „Майната му!“, и добави: — Постъпи мъжки и ни кажи!
Говорейки по-скоро на себе си, отколкото на двамата от другата страна на масата, Тери промълви:
— Не знам как… как е възможно. Във вторник дори не бях в града.
— А къде беше? — повдигна вежда Самюълс. — Хайде, сподели. Падам си по интересните истории. В гимназията изчетох почти всичко от Агата Кристи.
Тери се обърна и погледна Голд, който кимна. Само че според Ралф адвокатът изглеждаше притеснен. Информацията за кръвната група и за пръстовите отпечатъци го бе извадила от равновесие, показанията на свидетелите — още повече. Може би най-силно му бяха въздействали думите на малката Джуни Морис, чието изгубено куче ѝ било върнато от добрия, почтен тренер Тери.
— Бях в Кап Сити. Заминах в десет във вторник сутринта, върнах се късно в сряда вечерта. Е, беше около девет и половина, но за мен това е късно.
— Предполагам, че си бил сам — подсмихна се Самюълс. — Искал си да се усамотиш, за да си подредиш мислите, нали? Да се подготвиш за големия удар.
— Аз…
— С колата ли пътува, или с белия бус? Между другото, къде си го криел? И как така открадна бус с нюйоркски номера? Имам си теория, обаче ми се иска да я потвърдиш или да я отхвърлиш…
— Ще ме изслушаш ли, или не? — прекъсна го Тери. Колкото и да е невероятно, отново се усмихваше. — Може би се боиш да го чуеш. И може би има защо. Здравата си затънал, господин Самюълс, още малко — и ще се удавиш.
— Нима? Тогава защо не ти, ами аз съм този, който може да се прибере у дома, след като приключим разпита?
— По-кротко — промърмори Ралф.
Самюълс рязко се извърна към него, непокорният му перчем пак щръкна и се полюшна, само че за Ралф гледката вече не беше комична.
— Не ме поучавай, детектив! Пред нас е човек, който е изнасилил с клон едно дете и му е прегризал гърлото като… като канибал!
Голд погледна право в камерата в ъгъла на помещението и заговори, сякаш изнасяше реч пред бъдещия съдия и съдебните заседатели:
— Престани да се държиш като капризно дете, господин прокурор, или незабавно ще прекратя този разпит.
— Не бях сам — каза Тери, — и не знам за какъв бус говориш. Заминах с Евърет Раундхил, Били Куейд и Деби Грант. С други думи, с всички преподаватели по английски от местната гимназия. Моят „Форд Експедишън“ беше на ремонт заради климатика, затова пътувахме с автомобила на Ев. Той ни е шеф и кара беемве. Голяма кола, побрахме се всички. Потеглихме от гимназията в десет.
За миг Самюълс изглеждаше твърде объркан, за да зададе логичния въпрос, затова Ралф се намеси:
— Какво в Кап Сити привлече четирима преподаватели по английски насред лятната ваканция?
— Харлан Коубън — лаконично отвърна Тери.
— Кой е Харлан Коубън? — попита Бил Самюълс. Явно след изчитането на книгите на Агата Кристи беше загубил интерес към криминалните романи.
Ралф обаче знаеше кой е Коубън; предпочиташе научнопопулярната литература, но жена му беше запалена читателка на художествена проза.
— Авторът на криминални романи, така ли?
— Същият — кимна Тери. — Членуваме в Асоциацията на преподаватели по английски от градове, разположени в три щата, и ежегодно в средата на лятото се събираме на тридневна конференция. Само тогава всички имаме възможност да присъстваме. Провеждат се семинари, тематични дискусии и така нататък. Всяка година събитието е в различен град. Тази година беше ред на Кап Сити. Само че учителите по английски са като всички хора, трудно е да ги събереш дори през лятото, защото някои са на почивка със семействата си, освен това им предстоят толкова много задачи — ремонти, които не правят през учебната година, извънучилищни дейности… Самият аз през лятото тренирам играчите от Младежката и от Градската лига. Ето защо организаторите се стараят да осигурят знаменит лектор за втория ден на конференцията, когато пристигат повечето участници.