Безсмислено беше да гадаят какво и кого преследва този път Пели… разбира се, ако адвокатът не си измисляше или не блъфираше. Ралф се втренчи в Тери, надявайки се да зърне разкаяние, угризения на съвестта, но видя само притеснение, гняв и недоумение — изражение на човек, арестуван за престъпление, което не е извършил.
Само че наистина го беше извършил, всички улики го потвърждаваха и резултатът от ДНК теста щеше да забие последния пирон в ковчега му. Алибито му беше изкусно изградена заблуда, история, достойна за роман, написан от Агата Кристи (или от Харлан Коубън). Ралф се зарече, че още на другата сутрин ще се заеме с разобличаването на този „илюзионист“: ще разпита колегите му, ще проучи отново всичко, случило се на учителската конференция, и по-специално точно кога е започнала и свършила срещата с Коубън.
Още преди да се захване с тази работа (която спадаше към основните му задължения), той зърна пробойна в алибито на Тери. В три часа Арлийн Станхоуп бе видяла как Франк Питърсън се качва в белия бус заедно с Тери. Приблизително в шест и половина Джун Морис бе видяла Тери, облян в кръв, във Фигис Парк; майка ѝ беше казала, че когато Джун излязла от къщи, по телевизията вървяла прогнозата за времето, следователно нямаше съмнение за часа. Излизаше, че на Тери му се губят три часа и половина — предостатъчно време да се изминат с кола сто и десетте километра между Кап и Флинт Сити.
Ами ако госпожа Станхоуп се е припознала? Ами ако не е видяла Тери на паркинга пред магазина на Джералд, а негов съучастник, с когото си приличат? Или пък само човек с шапка и с тениска на „Златните дракони“? Изглеждаше малко вероятно, докато човек не се замислеше за възрастта на госпожа Станхоуп… и за очилата ѝ с голям диоптър…
— Приключихме ли, господа? — попита Голд. — Защото, ако наистина възнамерявате да задържите господин Мейтланд, ми предстои много работа. Първо ще разговарям с представителите на медиите. Не ми е любимото занимание, обаче…
— Лъжеш — кисело процеди Самюълс.
— По този начин се надявам да отклоня вниманието им от къщата на Тери, та децата му да се приберат у дома, без да бъдат преследвани и фотографирани. Нещо повече — така поне за малко семейството му ще бъде оставено на спокойствие — спокойствие, което така безразсъдно им отнехте.
— Запази тази прочувствена реч за пред телевизионните камери! — сопна се прокурорът и с драматичен жест, сякаш и той вече се намираше в съдебната зала, посочи Тери: — Този човек, когото тъй пламенно защитаваш, е изтезавал и убил дете — сам си е виновен, ако семейството му е въвлечено в скандала.
— Не е за вярване колко си нагъл! — процеди Тери. — Дори не ме разпита, преди да ме арестуваш. Не ми зададе поне един въпрос.
Ралф се опита да успокои положението:
— Какво направи след речта на Коубън, Тери?
Мейтланд поклати глава — не в знак, че отказва да отговори, а сякаш за да избистри ума си.
— След това ли? Заедно с колегите се наредихме на опашката. Обаче бяхме доста назад заради Деби. Наложи ѝ се да отиде до тоалетната и помоли да я изчакаме. Доста се забави. Мнозина от присъстващите също се втурнаха към тоалетните веднага след края на срещата с Коубън, обаче жените винаги се бавят повече, защото… е, сещате се… кабинките са малко. С Ев и Били слязохме при будката с печатни издания и изчакахме там Деби. Докато тя дойде, опашката се беше проточила чак до фоайето.
— Каква опашка? — попита Самюълс.
— На кой свят живееш, господин Самюълс? Опашката за автографи. Всички вече притежавахме новата книга на Коубън „Казах ти, че ще го сторя“. Тя влизаше в цената за участие в конференцията. С удоволствие ще ти покажа моя екземпляр с подпис и с дата. Стига полицаите да не са го конфискували заедно с другите ми вещи. Минаваше пет и половина, когато стигнахме до масата, на която авторът даваше автографи.
Ралф си каза, че ако Тери не лъже, предполагаемата пробойна в алибито му вече се е смалила до миниатюрна дупчица. Теоретично беше възможно да стигнеш от Кап до Флинт за един час — ограничението на скоростта по магистралата беше сто и десет километра в час и полицаите нямаше да те спрат, ако не вдигнеш над сто и трийсет или дори над сто и четирийсет, но така или иначе Тери не би имал време да убие малкия Франки. Ами ако зверството е било извършено от негов двойник и съучастник? Отговор: Невъзможно е — пръстовите отпечатъци на Мейтланд бяха навсякъде, включително и по клона. Пък и защо му е да търси съучастник, който прилича на него, облечен е като него… или и двете? Отговор: Няма защо.