— Другите преподаватели по английски с теб ли бяха, докато чакаше на опашката? През цялото време, така ли? — попита Самюълс.
— Да.
— Писателят е давал автографи в голямата зала, в която е била и лекцията? Така ли е?
— Да. Мисля, че я наричат балната зала.
— И след като всички взехте автографи, какво направи?
— Отидох на вечеря заедно с неколцина учители по английски от Броукън Ароу, с които се запознах на опашката.
— Къде вечеряхте? — намеси се Ралф.
— В „Камината“ — ресторант на около три пресечки от хотела. Влязохме около шест, поръчахме по няколко питиета преди вечерята, после си взехме и десерт. Беше приятно… — добави Тери почти замечтано. — Ако не ме лъже паметта, бяхме деветима. Върнахме се заедно в хотела, после участвахме във вечерната дискусия на тема оспорвани и забранявани романи като „Да убиеш присмехулник“ и „Кланица Пет“. Ев и Деби си тръгнаха по-рано, но ние с Били останахме до края.
— Тоест до колко часа? — попита Ралф.
— Приключихме около девет и половина.
— А после?
— С Били пихме по една бира в бара, след това си отидохме в стаята и си легнахме.
„Слушал е лекция на известен криминален писател, когато Питърсън е бил отвлечен — помисли си Ралф. — Вечерял е с поне осем души, когато Питърсън е бил убит. Участвал е в дискусия за оспорвани книги по времето, когато Върбова вейка го е качила в таксито си на паркинга на «Само за джентълмени» и го е закарала до гарата в Дъброу. Сигурно знае, че ще разпитаме неговите колеги, че ще издирим учителите от Броукън Ароу, че ще говорим с бармана във фоайето на «Шератон». Сигурно знае, че ще проверим записите от камерите на хотела и дори автографа в неговия екземпляр от най-новия трилър на Харлан Коубън. Сигурно знае всичко това, защото не е глупак.“
Заключението, че версията му ще се потвърди, беше и неизбежно, и невероятно.
Самюълс вирна брадичка и се приведе през масата:
— Нима очакваш да повярваме, че си бил с другите през цялото време между три и осем вечерта във вторник? През цялото време?
Тери го измери с поглед, на какъвто са способни само гимназиалните учители: „И двамата знаем, че си малоумен, но няма да ти го кажа, за да не те изложа пред класа.“
— Не, разбира се. Преди лекцията на Коубън отидох до тоалетната. И веднъж отскочих до ресторанта. Може би някак ще убедиш съдебните заседатели, че съм успял да стигна до Флинт Сити, да убия клетия Франки Питърсън и да се върна в Кап Сити през онази минута и половина, докато си изпразвах пикочния мехур. Мислиш ли, че ще ти повярват?
Самюълс погледна Ралф. Онзи сви рамене.
— Мисля, че засега нямаме други въпроси — каза прокурорът. — Господин Мейтланд ще бъде отведен в окръжния затвор и задържан под стража, докато в понеделник не му бъде повдигнато обвинение.
Тери посърна и се изгърби.
— Възнамеряваш да го задържиш и да продължиш този фарс — промърмори Голд. — Наистина ще го направиш.
Ралф очакваше Самюълс пак да избухне, но този път окръжният прокурор го изненада. Тонът му беше обезсърчен почти колкото изражението на Мейтланд:
— Стига, Хауи. Знаеш, че при тези улики нямам избор. А когато се окаже, че неговата ДНК съвпада с тази на убиеца, всичко ще приключи. — Той пак заплашително се наклони към Тери: — Още имаш възможност да избегнеш смъртната присъда. Не ти го гарантирам, но може и да се случи. Не си изпускай шанса. Престани да лъжеш и си признай. Направи го заради Фред и Арлийн Питърсън, чийто син беше погубен, зверски погубен. Ще ти олекне.
Тери не се отдръпна, както може би очакваше Самюълс, а се приведе към него; окръжният прокурор рязко се отдръпна, сякаш се боеше, че човекът от другата страна на масата е болен от нещо заразно, което той, Самюълс, може да прихване.
— Няма какво да признавам, сър. Не съм убил Франки Питърсън. Не бих сторил зло никому, камо ли на дете. Арестувахте невинен човек.
Самюълс въздъхна и се изправи:
— Както искаш. Пропиля си шанса. Сега… Бог да ти е на помощ.
22.
До: Детектив Ралф Андерсън
Щатска полиция, лейт. Юн Сабло
Окръжен прокурор Уилям Самюълс
От: д-р Фелисити Акерман, началник-отделение
Дата: 12 юли
Допълнение към доклад за аутопсия / ЛИЧНО И ПОВЕРИТЕЛНО
По ваше искане излагам заключението си.
Независимо дали Франк Питърсън би могъл да остане жив след акта на содомия, описан в доклада за аутопсията (извършена на 11 юли от мен с помощта на д-р Алвин Баркланд), няма никакво съмнение, че непосредствената причина за смъртта е екссангвинация (масивна кръвозагуба).