Выбрать главу

Следи от зъби бяха открити върху останките от лицето на Питърсън, по гърлото, рамото, гърдите и торса. Нараняванията, заедно със снимките от местопрестъплението, предполагат следната последователност: Питърсън е бил хвърлен по гръб на земята и е бил ухапан най-малко шест пъти, може би десет, дори дванайсет. Така постъпва някой, обзет от неописуема ярост. След това същият този някой е обърнал жертвата си и я е содомизирал. По това време Питърсън почти със сигурност е бил в безсъзнание. Извършителят е еякулирал по време на содомията или непосредствено след това.

Отбелязах настоящото приложение като лично и поверително, защото, ако някои подробности за този случай станат обществено достояние, ще бъдат превърнати в сензация не само от местната преса, а и от националните медии. Части от тялото на Питърсън, по-точно дясното ухо, дясното зърно и части от трахеята и хранопровода липсват. Извършителят може да ги е взел (заедно със значително количество плът от врата) като трофеи. Всъщност това е оптимистичният сценарий. Алтернативната хипотеза е, че ги е изял.

Тъй като вие ръководите разследването, вероятно ще постъпите, както сметнете за уместно, но моята настоятелна препоръка е тези факти и последвалите ми изводи да се запазят в тайна не само от медиите, но и по време на съдебния процес, освен ако не са абсолютно необходими да убедят заседателите относно тежестта на присъдата. Разбира се, няма съмнение как биха реагирали родителите, но кому е необходимо? Моля да ме извините, ако съм превишила пълномощията си, обаче реших, че е необходимо. Аз съм медик и окръжен съдебен лекар, но съм и майка.

Моля ви да заловите час по-скоро човека, който е осквернил и убил това момченце. Ако ли не, той почти със сигурност ще го направи отново.

Д-р Фелисити Акерман,
Началник на отделението по клинична патология В болницата на Флинт Сити
Главен съдебен лекар на окръг Флинт

23.

Общото помещение в полицейското управление във Флинт Сити беше голямо, но четиримата мъже, които чакаха Тери Мейтланд, сякаш го изпълваха: двамата щатски полицаи и двамата надзиратели от окръжния затвор бяха много едри и широкоплещести. Макар Тери все още да беше зашеметен от това, което му се беше случило (което продължаваше да се случва), внезапно го досмеша. Затворът се намираше на по-малко от километър от полицейския участък, а бяха пратили четирима здравеняци да го заведат дотам.

— Ръцете! — изръмжа единият надзирател.

Тери протегна ръце и на китките му отново щракнаха белезници. Озърна се и потърси с поглед Хауи, защото сърцето му се сви, както когато беше на пет и майка му го остави за първи път в детската градина. Голд седеше зад едно свободно бюро и говореше по мобилния си телефон, но като видя изражението на Тери, прекъсна връзката и побърза да се приближи до него.

— Не докосвайте задържания, сър — каза онзи, който бе сложил белезниците.

Голд не му обърна внимание. Прегърна арестувания през раменете и прошепна:

— Всичко ще е наред.

После направи нещо, с което изненада и клиента си, и себе си — целуна го по страната.

Тери съхрани мисълта за тази целувка, докато четиримата го съпровождаха до главния вход и до камионетката на окръжния затвор, паркирана зад щатска патрулка с включени светлини. Съхрани и думите. Най-вече думите, докато светкавиците на фотоапаратите и телевизионните прожектори го заслепяваха и репортерите го обстрелваха с въпроси, по-страшни от куршуми: „Повдигнаха ли ви обвинение, вие ли го направихте, невинен ли сте, признахте ли си, какво ще кажете на родителите на Франк Питърсън…“

„Всичко ще е наред“ — бе казал Голд и Тери се вкопчи в тази мисъл.

Само че нищо не беше наред.

Съжалявам

14-15 юли

1.

Синята полицейска лампа с батерия, която Алек Пели държеше в своя експлорър, донякъде беше незаконна. Вярно, че той вече беше пенсионер и не работеше в Щатската полиция, но, от друга страна, беше почетен член на полицейския резерв в Кап Сити. Така или иначе, сега прецени, че е необходимо да я сложи на таблото и да я включи. Благодарение на хрумването си измина разстоянието между Кап и Флинт Сити за рекордно време и в девет и четвърт почука на вратата на Барнъм Корт 17. Тук нямаше жадни за сензации репортери, но недалеч той зърна ярки телевизионни прожектори, осветяващи една къща, вероятно тази на Мейтланд. Изглежда, не всички лешояди бяха подмамени от импровизираната пресконференция на Хауи. Не че той очакваше да се хванат на въдицата.