Отвори му дребничък, набит мъж с къса тъмноруса коса, сбърчено чело и тъй силно стиснати устни, че устата му сякаш я нямаше. Изглеждаше готов да наругае и да прати по дяволите неканения посетител. Зад него застана зеленоока блондинка, с около осем сантиметра по-висока от съпруга си и много по-симпатична, въпреки че не беше гримирана и клепачите ѝ бяха подпухнали. Не плачеше, но вътре в къщата хлипаше дете. Алек предположи, че е една от дъщеричките на Мейтланд.
— Господин и госпожа Матингли? Аз съм Алек Пели. Чухте ли се с Хауи Голд?
— Да — кимна жената. — Заповядайте, господин Пели.
Алек понечи да влезе, обаче Матингли, макар и с двайсет сантиметра по-нисък, безстрашно му препречи пътя:
— Може ли първо да видим някакъв документ?
— Разбира се.
Пели можеше да им покаже шофьорска книжка, но предпочете служебната си карта на полицай от резерва. Не беше необходимо да знаят, че напоследък повечето му задължения са като подаяния за бивш полицай: охранител на рок-концерти, на състезания по родео, на професионални мачове по кеч и три пъти годишно на Монстър Трък Джем3. Понякога заместваше болна служителка и обикаляше деловия център на Кап Сити, като маркираше със специалното устройство гумите на неправилно паркиралите автомобили. Твърде унизително занимание за човек, който някога беше командвал четирима щатски детективи, обаче той нямаше нищо против — харесваше му да е навън, на слънце. Пък и се смяташе за познавач на Библията, а в Посланието на Яков, глава 4, стих 6, бе казано: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“
— Благодаря. — Дребничкият мъж се отдръпна встрани и му подаде ръка. — Том Матингли.
Алек се ръкува с него — както и очакваше, ръкостискането на този човек беше силно, на истински мъж.
— Обикновено не съм мнителен, живеем в спокоен квартал, но както казах на Джейми, трябва много да внимаваме, докато Сара и Грейс са под нашия покрив. Вече много хора имат зъб на тренер Т. и това е само началото. Разчуе ли се какво е направил, ще стане още по-лошо. Радвам се, че дойдохте, за да ни отървете от тях.
Жена му го погледна укорително:
— Каквото и да е сторил баща им — ако изобщо е сторил нещо, — те нямат вина. — И добави, обръщайки се към Алек: — Съсипани са, особено Грейси. Видяха как отвеждат баща им с белезници.
— А още не знаят защо — промърмори Матингли. — Обаче ще разберат. В днешно време нищо не остава скрито от децата. Проклет интернет, проклет фейсбук, проклети туитъри и прочие! — Той поклати глава. — Джейми е права, невинен до доказване на противното — такъв е законът в Америка, обаче при тоя публичен арест… Ще пийнете ли нещо, господин Пели? Джейми приготви студен чай преди мача.
— Благодаря, но бързам да заведа момичетата у тях. Майка им ги чака.
Придружаването на децата до дома им беше само първата му задача за тази вечер. Преди да застане пред телевизионните камери, Хауи бе изредил набързо какво иска от Пели и задача номер две беше спешно да се върне в Кап Сити, като в движение звъни по телефона да моли за информация (и за услуги). Отново щеше да върши полицейска работа, което беше чудесно — хиляди пъти по-добре, отколкото да маркира неправилно паркирани коли по Мидланд Стрийт, — само че онова, което му предстоеше сега, нямаше да е нито лесно, нито приятно.
Момичетата бяха в помещение, което, ако се съдеше по препарираните риби, окачени по грубата чамова ламперия, сигурно беше „убежището“ на Том Матингли, където той да се занимава с хобитата си и да се среща „по мъжки“ с приятели. На екрана на грамадния телевизор Спондж Боб лудуваше в подводния град Бикини Ботъм, но звукът беше изключен. Дъщерите на Тери се бяха сгушили на дивана; още бяха с тениски на „Златните дракони“ и с бейзболни шапки. Лицата им бяха боядисани в черно и златно — вероятно от майка им преди няколко часа (преди дружелюбният дотогава свят да се изправи на задните си лапи и да отхапе парче от семейството им), — но сълзите на по-малката почти бяха измили грима.
По-голямата видя непознатия на прага и още по-здраво прегърна разплаканата си сестра. Макар да нямаше деца, Алек харесваше хлапетата и сърцето му се сви от машиналния жест на Сара Мейтланд — дете, което закриля друго дете.
Той застана по средата на стаята:
— Сара? Аз съм приятел на Хауи Голд. Познаваш го, нали?
3