Мачът бе свършил.
6.
Показания на Джун Морис (12 юли, 17:45, разпитвана от детектив Ралф Андерсън в присъствието на госпожа Франсин Морис)
Детектив Андерсън: Благодаря ви, че доведохте дъщеря си в участъка, госпожо Морис. Джун, харесва ли ти безалкохолното?
Джун Морис: Бива. Загазила ли съм?
Детектив Андерсън: Ни най-малко. Само искам да ти задам няколко въпроса за онова, което си видяла преди две вечери.
Джун Морис: Когато видях тренер Т. ли?
Детектив Андерсън: Точно така, когато видя треньора Тери.
Франсин Морис: Откакто навърши девет, ѝ разрешаваме сама да ходи до къщата на приятелката си Хелън. Докато е светло. Не сме маниаци на тема контрол. Аз поне не съм, повярвайте.
Детектив Андерсън: След вечеря ли го видя, Джун? Така ли беше?
Джун Морис: Да. Вечеряхме месно руло. А пък снощи риба. Аз не обичам риба, но това е положението.
Франсин Морис: Не се налага да пресича улицата или нещо такова. Смятахме, че не е опасно, щом живеем в такъв спокоен квартал. Поне така си мислех, де.
Детектив Андерсън: Винаги е трудно да решиш кога да започнеш да се доверяваш на децата… И тъй, Джун… ти тръгна по улицата, която минава край паркинга на Фигис Парк, нали?
Джун Морис: Да. Аз и Хелън…
Франсин Морис: Двете с Хелън…
Джун Морис: Двете с Хелън трябваше да довършим картата на Южна Америка. За един проект в училище. Използвахме различни цветове за различните страни и бяхме към края, обаче забравихме Парагвай, та се налагаше да започнем отначало. Това е положението. После щяхме да поиграем „Angry Birds“ на айпада на Хелън, докато татко дойде да ме вземе. Защото дотогава щеше да се стъмни.
Детектив Андерсън: По кое време е било това, госпожо Морис?
Франсин Морис: Когато Джун тръгна, по телевизията предаваха местните новини. Норм ги гледаше, а аз миех съдовете. Значи между шест и шест и половина. Вероятно около шест и четвърт, защото май вървеше прогнозата за времето.
Детектив Андерсън: Кажи ми какво видя, когато минаваше покрай паркинга, Джун.
Джун Морис: Тренер Т., нали ви казах. Живее наблизо и веднъж, когато кучето ни се изгуби, той ни го доведе. Понякога си играя с Грейси Мейтланд, обаче не много често. Тя е с една година по-голяма от мен и харесва момчета. Тренерът беше целият в кръв. Течеше му от носа.
Детектив Андерсън: Хммм. Какво правеше той?
Джун Морис: Тъкмо излизаше от горичката. Видя, че го гледам, и ми махна. Аз също му махнах и подвикнах: „Хей, тренер, какво ви се е случило?“, а той рече, че клон го е ударил по лицето. И добави: „Не бой се, само си разкървавих носа, случва ми се редовно.“ Отвърнах: „Не се боя, но вече няма да можете да носите тази риза, защото кръвта не се изпира, така казва мама.“ Той се усмихна: „Добре че имам много ризи.“ Ама имаше много кръв и по панталона му. И по ръцете.
Франсин Морис: Била е толкова близо до него! Това не ми излиза от главата…
Джун Морис: Защото му беше разкървавен носът ли? И Ролф Джейкъбс си разкървави носа миналата година, когато падна на игрището, а аз не се уплаших. Щях да му дам кърпичката си, обаче госпожа Гриша го заведе при медицинската сестра.
Детектив Андерсън: Близо ли бяхте един до друг?
Джун Морис: Ами… не знам. Той беше на паркинга, а аз на тротоара. Това близо ли е?
Детектив Андерсън: И аз не знам, но непременно ще разбера. Харесва ли ти безалкохолното?
Джун Морис: Вече ме попитахте.
Детектив Андерсън: Да бе, вярно.
Джун Морис: Старите хора са разсеяни, така казва дядо.
Франсин Морис: Джуни, това е невъзпитано, обиждаш човека.
Детектив Андерсън: Няма нищо. Дядо ти явно е мъдър, Джун. Какво стана после?
Джун Морис: Нищо. Тренерът се качи в буса и потегли.
Детектив Андерсън: Какъв цвят беше бусът?
Джун Морис: Е, сигурно бял, но цветът не си личеше от мръсотията по него. Освен това вдигаше много шум и бълваше син дим. Пфу, вонеше гадно.
Детектив Андерсън: Имаше ли нещо написано отстрани? Като име на фирма?
Джун Морис: Не. Беше просто бял бус.
Детектив Андерсън: Видя ли регистрационния номер?
Джун Морис: Не.
Детектив Андерсън: Накъде потегли бусът?