— И киндусът ще се подчини? Какво го подтиква да дойде?
— Да кажем инстинкта, господин Еджуърт.
Отново продължително мълчание. И отново този парфюм, който тласка ума към непрестанно отлагане и съгласие. После Еджуърт усеща лек натиск. Това е ръката на Илейн, поставена на рамото му.
— Господин Еджуърт…
Мек, привлекателен, гласът на жената пречупва и последната съпротива.
— Утре… Всичко ще бъде готово за утре вечер. Нашата техника е много напреднала, вие ще бъдете в отлично състояние само след двадесет и четири часа. После ще трябва да останете една или две седмици под контрол, но ви уверявам, че тук на планетата Игея няма да се отегчите, построили сме висящи градини и великолепни басейни. А ще бъда и аз, за да ви правя компания…
— Как мина, Илейн?
— Както обикновено.
— Подписа ли?
— Не още, но е въпрос на минути. Оставих синия формуляр в стаята му. Изпратете някой да го вземе, да кажем, след половин час.
— Труден тип, нали?
— Напротив. Веднага отстъпи. Всички са еднакви, д-р Килпатрик. Знаят много добре, че не биха могли да оживеят, ако им трансплантираме черния дроб на треска или бъбреците на пантера. Знаят го, но когато видят киндусите, се чувствуват задължени да разиграят комедията.
Доктор Килпатрик се усмихна.
— Но този Еджуърт изглеждаше твърдо решен, да се откаже. Как успяхте да го убедите, Илейн?
Доктор Биксби повдигна рамене.
— Черният му дроб е изгнил, болен е от рак. Ще умре след шест месеца и той го знае, само на четиридесет години е, страшно е богат и има голямо, огромно желание да живее. Не ми бяха необходими много думи. Господин Еджуърт беше убеден още преди аз да отворя уста.
— Добре — отбеляза доктор Килпатрик. — Вие се погрижете за хирургическия апарат, а аз ще разпоредя да повикат веднага киндуса.
Той се приближи до радиоселектора, натисна на пулта комбинацията, отговаряща на кода М–715, после рязко включи веригата на катодния осцилатор.
В същия миг младият Удо се спря. Силна и нежна звукова вълна се вля в мозъка му и той тозчас забрави лова, мамборите, огньовете на своето племе. Дори и образът на Лоа избледня и се разтвори като в мъгла. Удо се затича: в дома на белите ангели, там долу, на другия бряг на реката го чакаше по-голямо щастие.