Елша отвърна, че доколкото помни, не го е спохождал сън.
— Аз сънувах — каза Оникс. — Сънувах Призовника, който ми беше учител в Школата на Роук. За него казват, че е умрял два пъти: защото се върна от онази страна отвъд стената.
— А аз сънувах духовете, които не са се преродили — промълви много тихо Тенар.
Принц Сийг каза:
— Цяла нощ ми се струваше, че чувам гласове из улиците на града, гласове, които ми бяха познати от детството, викаха ме както някога. Но когато се вслушвах, бяха само викове на нощните стражи или крясъците на пияни моряци.
— Аз не сънувам никога — заяви Тосла.
— Аз не сънувах онази страна — каза кралят. — Спомнях си я. И не можех да престана да си я спомням.
Той погледна към смълчаната жена, Техану, но тя само се взираше в езерото и не проговаряше.
Никой не проговаряше; и накрая Елша не издържа.
— Ако нося беда, трябва да ме изгоните!
Отговори му магьосникът Оникс — не властно, но с тон, който не търпи възражения:
— Щом Роук ви е изпратил на Гонт, а Гонт ви е изпратил в Хавнър, значи трябва да сте в Хавнър.
— Повече глави по-леко мислят — ехидно подхвърли Тосла.
— Да оставим за малко сънищата настрана — каза Лебанен. — Гостът ни трябва да знае какво ни безпокоеше преди да дойде той… защо помолих Тенар и Техану да дойдат тук в началото на лятото и защо помолих също така Тосла да прекрати пътешествията си и да се включи в съвета ни. Тосла, би ли обяснил на Елша за какво става въпрос?
Тъмноликият кимна. Рубинът на ухото му блестеше като капка кръв.
— Става въпрос за драконите. В Западния разлив те, вече от няколко години, нападат ферми и села на Ули и Узидеро. Прелитат ниско, хващат покривите на къщите с ноктите си, разтърсват ги, плашат хората. В Портите на Торин вече на два пъти са връхлитали по време на жътва и палят с дъха си нивите, опожаряват купи сено и подпалват сламените покриви. По хора не са налитали, но в пожарите са загинали хора. Не са нападали къщите на владетелите на тези острови, за да търсят съкровища, както в Тъмните времена. Само селата и нивите. Същата вест получихме от един търговец, заминал на югозапад чак до Симли, за да изкупува зърно: драконите нападнали и изпепелили нивите точно по време на жътва. А миналата зима в Семел два дракона се настанили на върха на вулкана, планината Анданден.
— Аха — каза Оникс и след като кралят го погледна питащо, поясни: — Магьосникът Сепел от Палн ми съобщава, че тамошната планина била много свято място за драконите, защото в древни времена ходели там да пият огън от земята.
— Тъй че са се върнали — продължи Тосла. — Налитат, гонят стада и добитък, които са поминъкът на тамошните хора, без да нараняват животните, но така ги плашат, че те се разбягват и подивяват. Хората казват, че са млади дракони, черни и тънки, огънят им все още е слаб.
— А в Палн вече има дракони, които живеят в планините, в северната част на острова, дива местност без ферми. По-рано там ходели ловци, да ловят диви овце и соколи за опитомяване, но драконите ги прогонили и вече никой не смее да пристъпи до планините. Може би пелнийският ви магьосник знае нещо за тях?
Оникс кимна.
— Казва, че се виждало да прелитат над планините като ято диви патици.
— Между Палн и Семел и острова на Хавнър е само Пелнийското море — вметна принц Сийг.
Елша си помисли, че от Семел до родния му остров Таон са по-малко от сто мили.
— Тосла се отправи към Драконов низ на кораба си „Гларус“ — каза кралят.
— Но едва успях да зърна най-източния от онези острови, когато ме връхлетя цяло ято зверове — каза Тосла с мрачна усмивка. — Подгониха ме като добитъка и овцете, духаха да разкъсат платната ми, докато не избягах откъдето бях дошъл. Но това не е новост.
Оникс кимна отново.
— Никой досега не е стигал до Драконовия низ, освен господар на дракони.
— Аз съм стигал — заяви кралят и изведнъж се усмихна с широка, хлапашка усмивка. — Но бях с господар на дракони… Точно за онова време си мислех. Когато бяхме с Великия маг в Западния разлив, за да търсим некроманта Коб, минахме покрай Джесидж, който е още по на запад от Симли, и видях там опожарени поля. А в Драконовия низ видяхме как се избиваха едни-други като побеснели животни.
— Възможно ли е някои от онези дракони да не са съвзели от лудостта си през онова жестоко време? — попита принц Сийг.
— Било е преди повече от петнайсет години — каза Оникс. — Но пък драконите живеят много дълго. Времето за тях може би тече по различен начин.
Елша забеляза, че докато магьосникът говори, поглежда с едно око към Техану, която стоеше сама до езерото.
— Но те все пак са нападнали хора едва преди година-две — каза принцът.