— Не са нападали — възрази Тосла. — Ако един дракон поиска да унищожи хората в едно стопанство или село, кой би могъл да го спре? Нападали са само имота им. Реколта, купи сено, ферми, добитък. Това, което казват, е: „Махайте се… махайте се от Запада!“
— Но защо трябва да ни го казват с огън и хаос? — запита магьосникът. — Та те все пак могат да говорят! Могат да говорят на Езика на Сътворението. Моред и Ерет-Акбе са разговаряли с дракони. Нашият Върховен маг е разговарял с тях.
— Онези, които видяхме в Драконовия низ — каза кралят, — бяха изгубили силата на словото. Разривът, който Коб беше нанесъл на света, изсмукваше силата им, както и нашата. Единствен великият дракон Орм Ембар дойде при нас и заговори на Върховния маг, като му каза да отиде на Селидор… — Замълча и погледът му се зарея в далечината. — Но дори Орм Ембар беше лишен от словото преди да умре. — Отново зарея поглед надалече и лицето му се озари от странна светлина. — Орм Ембар умря заради нас. Той ни отвори пътя към тъмната земя.
Дълго всички мълчаха. Тишината се наруши от тихия глас на Тенар.
— Веднъж Ястреба ми каза… да видим дали ще си спомня как го каза точно: че драконът и драконовата реч са едно и също, едно същество. Че един дракон не учи Древната реч, той е Древната реч.
— Като гларус в полет. Като плуваща риба — промълви Оникс. — Да.
Техану слушаше, застанала неподвижно до езерото. Сега всички я погледнаха. Погледът на майка й, Тенар, беше напрегнат и нетърпелив. Техану извърна глава.
— Как може човек да накара един дракон да му проговори? — рече кралят. Думите му прозвучаха като на шега, но след тях отново настъпи мълчание. — Е, надявам се, че ще го научим. Майстор Оникс, докато си говорим за дракони, ще ни разкажете ли онази своя история за момичето, което дошло в Школата на Роук, защото съм единственият тук, който я е чувал.
— Момиче в Школата? — изсмя се Тосла. — Много са се променили нещата на Роук!
— Така е — каза магьосникът и изгледа хладно мореплавателя. — Това стана преди осем години. Тя дойде от Уей, предрешена като младеж, пожелал да изучи изкуството на магията. Не можа да подведе Вратаря, разбира се. Но той все пак я пусна и взе страната й. По това време Школата се оглавяваше от Повелителя на призоваването… — Леко се поколеба. — Мъжът, когото ви казах, че сънувах снощи.
— Кажете ни нещо за този човек ако обичате, майстор Оникс — подкани го кралят. — Това беше Торион, същият, който се върна от смъртта, нали?
— Да. След като Върховният маг се забави много и не получавахме никаква вест от него, се побояхме, че може да е умрял. Ето защо Призовникът приложи изкуствата си, за да слезе и да види дали е преминал стената. Остана там дълго, тъй че учителите се уплашиха и за него. Ала накрая той се пробуди и каза, че Великият маг бил сред мъртвите и нямало да се върне, но отредил да се върне Торион и да управлява Роук. Но скоро драконът ни донесе Великия маг Ястреба жив, а с него и милорд Лебанен… Сетне, когато Великият маг отново си замина, Призовникът падна и остана да лежи все едно, че животът го бе напуснал. Билкарят, въпреки цялото си изкуство, повярва, че е мъртъв. Но докато се готвехме да го погребем, той се надигна, проговори и каза, че се е върнал към живота, за да свърши каквото трябва. И тъй като не можехме да изберем нов Върховен маг, Торион Призовникът ръководеше Школата. — Замълча. — Когато дойде момичето, въпреки че Вратарят я беше пуснал, Торион не позволи да влезе зад стените. Не искаше да има с нея нищо общо. Но Пазителят на шарките я отведе в Дъбравата и тя поживя там известно време в края на леса и ходеше с него сред дърветата. Той, както и Билкаря, и Куремкармерук Нарицателя бяха убедени, че е имало някаква сериозна причина тя да дойде на Роук, че е пратеничка или проводник на някакво велико събитие, макар тя самата да не го знае; ето защо я защитиха. Другите повелители застанаха на страната на Торион, според когото тя носела само раздор и гибел за Школата и трябвало да бъде изгонена. По това време бях ученик. Много огорчени бяхме, че учителите ни са скарани и разделени.
— И то заради едно момиче — каза Тосла. Този път Оникс го погледна съвсем студено.
— Точно така. — След което продължи разказа си. — Накратко, когато Торион изпрати една група от нас да я принудим да напусне острова, тя го предизвика да се срещне с нея същата вечер на Роукската могила. Той дойде и я призова по име да му се покори: „Ириан“ я нарече. Ала тя му отвърна: „Не съм само Ириан“. И още докато го изричаше, се преобрази. Стана… доби облика на дракон. Докосна Торион и тялото му се превърна в прах. После се изкачи на хълма и докато я гледахме, не знаехме жена ли виждаме, обгърната от пламъци, или крилат звяр. Но на самото било я видяхме съвсем ясно — дракон, като пламък от червено и златно. И тя се вдигна на крилете си и полетя на запад.