В тази строга зала с високи тавански греди, в прохладното утро с морска мъгла в късното лято, се събра Кралският съвет: деветдесет и един мъже и жени, сто, ако бяха дошли всички. Всички те бяха избрани от краля, някои за да представят големите благородни и царствени родове на Вътрешните острови, заклети васали на Короната; други — за да защитават интересите на други острови и части от Архипелага; трети — защото кралят ги беше намерил, или се надяваше, че ще се окажат полезни като държавни съветници. Имаше търговци, корабовладелци и представители от Хавнър и други големи пристанищни градове от Морето на Еа и Вътрешното море, внушителни и достолепни в тъмните си халати от тежка коприна. Имаше майстори на гилдии, гъвкави и лукави в сделките, сред които се открояваше една светлоока жена със здрави ръце, представителка на рудничарите от Оскил. Имаше магьосници от Роук като Оникс, в сивите им наметала и с дебели тояги. Тук беше и един пелнийски магьосник, наричан Учителя Сепел, който не носеше тояга и около когото повечето хора обикаляха в широк кръг, въпреки че изглеждаше съвсем безобиден. Имаше благороднички, млади и стари, от кралски владения и княжества, някои в коприни от Лорбанъри и перли от Пясъчните острови, и две Островитянки, едри, грубовати и излъчващи достолепие, една от Ифиш и една от Корп, да говорят от името на хората от Източния разлив. Имаше и няколко поети, няколко учени хора от древните училища на Еа и на Енладите, и няколко капитани на войска или от кралските кораби.
Всички тези съветници бяха избрани от краля. След всеки две или три години той или ги канеше да останат да служат още, или ги отпращаше по домовете им с благодарности и почести и ги подменяше. Всички закони и налози, всички присъди по дела, представяни пред трона, той обсъждаше с тях, изслушваше техния съвет. След това те гласуваха по неговото предложение и то биваше налагано само със съгласието на мнозинството. Имаше и такива, които твърдяха, че съветът не е нищо освен кралски галеници и кукли, и наистина можеше и да е така. В повечето случаи кралят налагаше волята си, стига да решеше да я отстоява. Често не изразяваше мнение и оставяше съветът да вземе решение. Мнозина съветници бяха установили, че ако разполагат с достатъчно факти, които да подкрепят позицията им, и ги отстоят добре, могат да склонят останалите и дори да убедят краля. Тъй че споровете между различните групировки и органи в съвета често се разгорещяваха и дори при пълен съвет кралят на няколко пъти беше срещал съпротива и възражения и беше губил в гласуването. Беше добър дипломат, но посредствен политикан.
Самият той смяташе, че съветът му служи добре, а хората на властта бяха започнали да го уважават. Простолюдието обаче не обръщаше много внимание на съвета. Обикновените хора възлагаха надеждите си на кралската особа. Имаше над хиляда песни и балади за сина на Моред, принца, който се върнал на гърба на дракона от смъртта към бреговете на деня, героя на Сора, владетеля на Меча на Сериад, Самодивското дърво, Ясена на Енлад, любимия на всички крал, който властваше под Знака на мира. Но щеше да е трудно да се съчинят песни за съветници, обсъждащи митнически такси.
И тъй, макар и невъзпети, те се стичаха и заемаха местата си на подплатените пейки срещу неподплатения трон. Когато кралят влезе, станаха. С него дойде Жената на Гонт, която повечето бяха виждали преди, тъй че не предизвика вълнение, и някакъв дребен мъж в ръждиво черно.
— Прилича на селски заклинател — промълви един търговец от Камери на съседа си, корабостроител от Уей, а той му прошепна с примирен, незлоблив тон:
— Несъмнено.
Мнозина от съветниците също обичаха краля, или поне го харесваха — нали тъкмо той в края на краищата беше поставил властта в ръцете им, и макар да не се чувстваха задължени да са му благодарни, все пак уважаваха преценката му.
Старата владетелка на Ебеа влезе позакъсняла, а принц Сийг, който председателстваше според протокола, покани съвета да седне. Всички седнаха.
— Чуйте краля — обяви Сийг и всички се смълчаха.
Той им съобщи, и за мнозина това бе първата сериозна вест по този въпрос, за набезите на дракони над Западен Хавнър, и как е тръгнал с Жената на Гонт, Техану, да преговаря с тях.
Държа ги в напрежение, докато им говореше за предишните нападения на дракони по островите на запад, и накратко им разказа историята на Оникс за момичето, превърнало се в дракон на Роукската могила, и им напомни също тъй, че Техану е обявена за дъщеря от Тенар на Пръстена, от някогашния Велик маг на Роук, както и от дракона Калесин, на чийто гръб самият крал бе донесен от Селидор.