Ириан го погледна в очите. Той сведе глава.
— Магьосникът, когото аз унищожих — каза тя. — Призовникът на Роук, Торион… той какво целеше?
Стъписан, Оникс не отвърна нищо.
— Той се върна от смъртта. Но не жив, като Върховния маг и краля. Беше мъртъв, но се върна през стената благодарение на изкуството си — на вашето изкуство — на вас, мъжете на Роук! Как можем да повярваме на думите ви? Вие нарушихте равновесието на света. Можете ли да го възстановите?
Оникс погледна краля. Изглеждаше отчаян.
— Милорд, не мисля, че тук, в този дворец е мястото, където могат да се обсъждат такива неща — пред всички хора — преди да сме разбрали за какво точно говорим и какво трябва да направим…
— Роук пази тайните си — отбеляза с лек укор Ириан.
— Но на Роук… — проговори Техану, без да става; плахият й глас заглъхна. Принц Сийг и кралят я погледнаха и й дадоха знак да продължи.
Тя се изправи. Лявата й страна бе извърната към съветниците, които седяха по пейките си неподвижни, като окати камъни.
— На Роук е Вечната обител — заговори тя. — Сестро, не е ли имал Калесин точно това предвид, говорейки за гората, която е в центъра? Може би трябва да отидем там. В центъра на нещата.
Ириан се усмихна.
— Ще отида там.
Двете погледнаха краля.
— Преди да ви изпратя на Роук или да тръгна с вас — бавно заговори той, — трябва да разбера какъв е залогът. Учителю Оникс, съжалявам, че толкова тежки въпроси и толкова рисковани дела ни принуждават така открито да обсъждаме действията си. Но съм убеден, че съветниците ми ще ме подкрепят, след като разбера посоката, в която трябва да действам, и я хвана. Това, което съветът ни трябва да знае, е, че островите ни няма защо да се боят от нападение на Народа на Запада… че примирието, най-малко, се поддържа.
— Поддържа се — заяви Ириан.
— Можете ли да ни кажете колко дълго?
— Половин година? — небрежно предложи тя, сякаш ставаше въпрос за ден-два.
— Ще поддържаме примирието половин година с надеждата, че ще бъде последвано от траен мир. Имам ли право да заявя, лейди Ириан, че за да имаме мир с вас, то вашият народ трябва да се увери, че намесата на нашите магьосници в… законите на живота и смъртта няма да ги застрашава?
— Да застрашава всички ни — отвърна Ириан. — Да.
Тук Лебанен се замисли за миг, след което заяви с най-царствено спокойна вежливост:
— В такъв случай съм убеден, че трябва да замина с вас. — Обърна се към пейките. — Съветници, след като е обявено примирие, трябва да търсим мир. За това търсене ще замина където е нужно, властвайки под знака на Пръстена на Елфаран. Ако виждате някакви пречки за това пътуване, кажете ги тук и сега. Защото под въпрос може да е балансът на силите в Архипелага, както и Равновесието на цялото. И ако трябва да замина, то трябва да го направя веднага. Наближава есента, а пътят до остров Роук не е къс.
Окатите камъни останаха да седят дълго, зяпнали и онемели. После принц Сийг рече:
— Тръгнете, кралю, заминете с нашата надежда и вяра, и с магическия вятър в платната ви. — Последва тихо одобрително жужене сред съветниците: „Да, да. Прав е.“
Сийг попита дали има други въпроси или нещо за обсъждане. Никой не проговори и той закри съвета.
На излизане от тронната зала Лебанен му каза:
— Благодаря ти, Сийг.
На което старият принц отвърна:
— Пред вас и дракона какво можеха да кажат горките душици?
4.
„Делфин“
Много неща трябваше да се уредят преди кралят да може да напусне престолнината си; открит оставаше и въпросът кой трябва да замине с него на Роук. Ириан и Техану, разбира се, а Техану поиска майка й да е с нея. Оникс заяви, че Елша на всяка цена трябва да замине с тях, а също така и пелнийският чародей Сепел, защото Древното знание на Палн имало много общо с такива неща като прехода между живот и смърт. За капитан на „Делфин“ кралят избра Тосла, както бе правил и преди. В отсъствието на краля за държавните дела щеше да се грижи принц Сийг с отбран кръг от съветници — той също го бе правил и преди.
С което всичко бе уредено, или поне Лебанен мислеше така, докато Тенар не го посети два дни преди да отплават и не му каза:
— Ще говориш с драконите за война и мир, както и за още по-значими неща, казва Ириан, неща, засягащи равновесието на всичко в Землемория. Народът на Каргските земи би трябвало да чуе това обсъждане и да има глас в него.
— Ти ще си тяхната представителка.
— Не аз. Аз не съм поданичка на Върховния крал. Единственото лице тук, което може да представлява неговия народ, е дъщеря му.