И така, той седеше с двамата магьосници, мислеше за себе си като за фалшива монета, сравнена със златото им, но ги слушаше с цялото си внимание; те му вярваха и си говореха открито, а думите им бяха за него обучение, за каквото не бе посмявал и да мечтае като заклинател.
А докато си седяха под белия платнен навес, те си говореха за една сделка: много по-голяма сделка от онази, която той беше сключил, за да се отърве от сънищата си. Оникс многократно бе повторил словата на Древната реч, споменати от Сепел на покрива: верв надан. И докато си говореха, Елша постепенно започна да схваща, че тези думи означават нещо като избор, разделяне, създаване на две неща от едно. Далече, много далече назад във времето, преди кралете на Енлад, преди да се появи хардийското писмо, може би преди да се появи хардийският език, когато съществувал само Езикът на Сътворението, хората като че ли бяха направили някакъв избор, отказали се бяха като че ли от някаква могъща сила или притежание, за да се сдобият с друга.
Разговорът на магьосниците беше труден за следене, не толкова защото криеха нещо, а по-скоро защото самите те опипваха неща, изгубени в едно мъгливо минало, в безпаметни времена. Словата на Древната реч по необходимост идваха на езика им, а понякога Оникс заговаряше изцяло на този език. Но Сепел предпочиташе да му отвръща на хардийски. Сепел пестеше словата на Сътворението. Дори веднъж вдигна ръка да прекъсне Оникс и когато чародеят от Роук го погледна изненадано, той промълви: „Словата-заклинания действат“.
Учителят на Елша Ганет също беше наричал думите от Древната реч „слова-заклинания“. „Всяка от тях е дело на силата — твърдеше той. — Истинните думи създават истината.“ Скъперничеше Ганет откъм словата-заклинания, които знаеше, изговаряше ги само при нужда, а напишеше ли някоя руна, освен обикновените, с които пишеше на хардийски, я изтриваше още щом я довършеше. Повечето заклинатели бяха също толкова предпазливи, било за да опазят знанието за себе си, или защото хранеха голяма почит към Езика на Сътворението. Дори Сепел, макар да беше магьосник с много по-широки познания и разбиране за тези слова, предпочиташе да не ги използва в разговор, а да се придържа към обикновения език, който макар да допускаше лъжи и грешки, поне позволяваше увъртане и измъкване.
Навярно това бе част от онзи голям избор, който хората бяха направили в древни времена: да се откажат от вроденото в Древната реч познание, което някога бяха споделяли с драконите. Дали не го бяха направили, чудеше се Елша, за да си имат свой език, език, подходящ за човешкия род, на който да могат да лъжат, да увъртат, да шикалкавят и да измислят разни чудеса, които никога не са били и нивга няма да бъдат?
Драконите не говореха на никакъв друг език освен на Древната реч. И в същото време винаги твърдяха, че драконите лъжат. Така ли беше, чудеше се той. След като словата-заклинания бяха истинни, как бе възможно дори един дракон да ги използва, за да лъже?
Сепел и Оникс бяха стигнали до една от дългите, спокойни, изпълнени с тих размисъл паузи в разговора си. Като забеляза, че Оникс всъщност е почти задрямал, Елша тихо попита пелнийския чародей:
— Вярно ли е, че драконите могат да казват неистина с истинните думи?
Пелниецът се усмихна.
— Това — както казваме на Палн — е същият въпрос, който Ат е задал на Орм преди хиляда години. „Може ли един дракон да лъже?“ — попитал магът. А Орм отвърнал: „Не“, след което го лъхнал и го изгорил на пепел… Но трябва ли да вярваме на тази история, след като единственият, който би могъл да я разкаже, е самият Орм?
„Безгранични са аргументите на магьосниците“, каза си Елша, но само наум.
Оникс определено беше заспал; беше опрял глава на дървената стена, отпуснал мрачното си лице.
Сепел заговори с още по-кротък глас отпреди.
— Елша, надявам се, че не съжаляваш за това, което направихме при Орън. Знам, нашият приятел смята, че не съм те предупредил ясно за последствията.
Елша отвърна без колебание:
— Доволен съм.
Сепел сведе тъмната си глава.
След малко Елша добави:
— Зная, че се стараем да поддържаме Равновесието. Но Земните сили си правят свои сметки.