— Аз съм лекар — отвърнал бе Прошарената брада, — така че няма да ми се налага да убивам, нали? Държа на Хипократовата клетва.
— Да — потвърди Дейвид. Намираха се в кемпера, а партньорът на Прошарената брада, за когото Дейвид бе научил, че се казва Марвин, седеше отзад, в спалнята, пушеше трева и гледаше филм с бойни изкуства. — Виждам.
— За какво оборудване става дума?
— От каквото имаш нужда — отвърна Дейвид. — Единственото, с което ще бъдеш обременен, е колко време ще можеш да отделиш, за да плячкосаш мястото. Предполагам, че да извършиш малък грабеж не е против Хипократовата ти клетва?
Прошарената брада кимна към спалнята.
— Марвин не е лекар, така че всичко е наред.
— Това ме успокои — отвърна Дейвид.
— Ами лекарствата?
— Кабинетът е на твое разположение — заяви Дейвид. — Ако искаш, вземи дори ксерокса и факса, за мен няма значение.
Прошарената брада обмисли предложението за миг.
— Ще те притесни ли, ако взема със себе си още един сътрудник?
— Да — потвърди Дейвид. — Притеснява ме.
— Значи ще трябва да съм по-внимателен — каза Прошарената брада. Протегна ръка и двамата се здрависаха. Дейвид не им спомена, че ще трябва да пренесат и един труп, но смяташе, че Бени бе използвал Прошарената брада в миналото за подобни неща в допълнение към медицинските му услуги. Да познаваш човек с кемпер, си беше полезно по доста причини.
Във всеки случай, макар че Бени се доверяваше на Прошарената брада, това не означаваше, че докторът внезапно няма да почувства нравствена принуда да издаде Дейвид, затова равинът прояви допълнително старание и направи малка проверка из парка.
Зави зад ъгъла и видя, че Прошарената брада и Марвин седят отвън, пред тях имаше портативен телевизор, поставен върху шезлонг, звукът му бе изключен, а в краката на доктора имаше минихладилник с бира.
— Помислих си, че няма да дойдеш — каза Прошарената брада, когато Дейвид се приближи.
— Малко ме забавиха — обясни той.
— Видях те по-рано да обикаляш из парка — заяви докторът.
— Трябваше да се уверя, че не влизам в клопка — отвърна Дейвид. — Нищо лично.
Прошарената брада се намръщи.
— Чувал ли си някога за „Първо, не вреди“?
Дейвид бръкна в джоба си, извади ключовете на доктор Кирш и ги подаде на Прошарената брада заедно с къс хартия, на който бе адресът на кабинета.
— Тези ключове ти дават достъп до кола и цял медицински кабинет — обясни Дейвид.
— Нямам нужда от кола.
— Ягуар е — поясни Дейвид.
Прошарената брада погледна към Марвин. Той съвсем леко сви рамене в съгласие.
— Предполагам, че можем да я продадем — каза Прошарената брада.
— Какво искаш в замяна?
— В кабинета има тяло — заяви Дейвид. — Искам да го почистите и да го докарате на това място. — Даде на Прошарената брада визитка на погребалното бюро. Докторът й хвърли един поглед и я върна обратно на Дейвид.
— Знам мястото. Какво искаш да направим с тялото?
— Не е останало много от главата му. Бих искал изобщо да няма глава. Нито ръце и крака.
Прошарената брада отново погледна към Марвин, който пак сви рамене.
— Какво друго?
— Сложете го бързо в лед — нареди Дейвид — и не си правете експерименти с органите.
— Не правим подобни неща — увери го Прошарената брада. — Ако искаш да свършим нещо, правим го. В противен случай държим на професионалната етика. Гумени ръкавици, почистващ препарат, ултравиолетова светлина за течности, каквото поискаш. Какво друго?
Добре. Най-после някой, който се гордееше със своята работа.
— Не почиствайте бъркотията, която съм направил — каза Дейвид. — Искам ченгетата да знаят, че там е имало тяло. Направете го да изглежда като грабеж. Счупете разни ненужни предмети. Нещо от този род.
— Лесна работа — отвърна Прошарената брада.
— В най-добрия случай каква печалба ще успеете да изкарате? — попита Дейвид.
— Зависи на какво ще се натъкнем в кабинета — обясни Прошарената брада. — И какво ще вземем за возилото. Можем да се договорим за някакъв приличен процент от печалбата.
— Мисля, че мястото ще ви се стори рентабилно — каза Дейвид. — Щом видите с какво разполагате, ми направете предложение. Бени ви има доверие, така че и аз ви имам доверие.
— Недей — предупреди го Прошарената брада, но все пак си стиснаха ръцете.