— Звъня ти цяла вечер — каза равин Кейлс, когато Дейвид се приближи. Изглеждаше паникьосан. — Къде беше?
— Забравих си телефона в колата.
— Къде беше? — повтори равин Кейлс.
— Не ти трябва да знаеш — отговори Дейвид. — По-добре да спрем дотук.
— Вече си мислех най-лошото.
— За кое?
Равин Кейлс не му обърна внимание.
— Той е в затвора — заяви. — Бенджамин.
— В затвора ли? Какви ги говориш, по дяволите?
— Тази вечер от ФБР са нахлули в „Дивият кон“ — обясни Кейлс.
Проклетите федерални. Ако беше неделята на Супербоул или Коледа, или Деня на благодарността, можеш да очакваш, че те ще почукат на вратата ти.
— За какво са го задържали?
— За конспирация — отвърна равин Кейлс.
По дяволите. Това си беше федерално обвинение. Когато от ФБР искаха свободно да се ровят наоколо, докато открият нещо, което си заслужава, винаги следваха курса на конспирацията. Така можеха да осъдят някой бос за това, което са направили войниците, за това, което са прикрили войниците, или дори за това, което са си мислели да сторят войниците му.
Дейвид се опита да събере мислите си. Ако ставаше въпрос за конспирацията с погребалното бюро и труповете, равин Кейлс вече също щеше да е с белезници. Ако беше нещо, свързано с Дейвид, по улиците щеше да има федерални, щатски шерифи, ченгета и репортери, наредени като за парад по случай Деня на благодарността. А ако пък беше просто някоя местна простотия — комисията по строежите или нещо също толкова досадно, Бени държеше достатъчно хора в джоба си, за да се погрижи за подобен проблем, или поне да бъде предупреден за внезапния обиск в неделята на Супербоул. Бени не говореше много за политиката в живота си, но всеки ден във вестниците пишеше за „известни фигури от мафията“ и „собственици на заведения за еротични танци“ (или какъвто друг евфемизъм са измислили от „Джърнъл ривю“ в конкретния ден), които правят дарения на всички местни избори за кмет, общински съветници, съдия, шериф… По дяволите, дори хората, които хващаха бездомни кучета, получаваха чекове.
Всичко това правеше Бени Савоне не по-различен от Рони Купъртин. И двамата търгуваха с някакъв вид стока и незначително влияние, стига никой да не пострада.
И ето къде беше проблемът.
— Туристът — изрече Дейвид.
— Нима обвиняваш един парализиран човек за случилото се?
— Не обвинявам него — обясни Дейвид, — а ситуацията. — Някой от охранителите се беше издънил, беше казал нещо на някого, трябваше да е това. От ФБР не ставаха от леглото в неделята на Супербоул, ако не смятаха, че разполагат с нещо, което ще се появи във вестниците. Така работеха те. В Чикаго всички замесени вече щяха да са в чували за трупове без съмнение: охранителите, жертвата, може би семейството на жертвата, а навярно и клубът щеше да е изгорял до основи, просто за да изчистят досието напълно… Щом осъзна това, Дейвид затаи дъх.
Не за първи път стигаше до заключението, че трябва да е мъртъв заради ролята, която бе изиграл в онази каша в хотел „Паркър“. Но за първи път осъзна, че не беше мъртъв поради някаква специфична причина. Братовчедът Рони го беше измъкнал тайно от Чикаго и бе убил Чема или Нийл, или и двамата, за да изглеждат нещата наред… а след това бе наредил да убият Пол Бруно… после Дебелия Монте бе пуснал куршум в главата на жена си и още един в собствената си, вместо да се оправи с онова, което му беше съобщил Хопър. Отнело бе известно време, но Рони не просто почистваше досието, той го дезинфекцираше с пепелива вода и го заравяше в Сибир.
Дейвид бе посъветвал Бени да предаде охранителите и той го бе послушал. Беше им назначил добри адвокати и всичко останало, но въпреки това в „Дивият кон“ се беше провела хайка. Бодигардовете не знаеха достатъчно, за да издадат нещо, което не е известно на федералните — че Бени Савоне май не е точно ангел. Дейвид беше сигурен, че Бени е обещал на момчетата да се погрижи за тях, ако се окаже, че ще лежат в пандиза, стига да си държат устата затворена. И те вероятно щяха да лежат в затвора заради престъплението, което бяха извършили — конкретно заради заснетия от камерата побой, а според Дейвид си го бяха заслужили. Въпросът беше да не получат по-дълги присъди, да не ги заклеймят като част от организирана криминална конспирация. Така че охранителите нямаха основателна причина да започнат да подмятат името на Бени наляво и надясно. Дейвид просто не виждаше как федералните биха могли да използват един обикновен пердах — макар той да бе довел до парализиране на жертвата, — за да направят сериозен ход срещу Бени Савоне.