Значи това беше споразумението. Равин Кейлс знаеше, че Бени обича дъщеря му, използвал бе тази информация, за да го контролира, и бе сключил сделка. Бени беше получил възможност да се ожени за жената, която обича, а равин Кейлс бе получил свой собствен храм, свое собствено паство. Но не е можел да си представи какво ще стори след това Бени. Кой би могъл? И точно затова равин Кейлс не можеше да позволи на Рейчъл да се разведе с Бени, нямаше просто да й позволи да си тръгне, дори да знаеше, че това е най-доброто нещо, което тя би могла да направи с живота си. Не можеше и просто да се обади на ченгетата и да им каже, че го изтръсква мафията. В замяна Бени не можеше да прави каквото и да е в синагогата без съгласието на равин Кейлс. Ето защо бе станало необходимо там да има някой като Дейвид.
Мафиотски бос, който трябваше да се отчита пред равин.
„Каква скапана елегантна измама“ — помисли си Дейвид. Всяка от двете страни ограбваше другата.
Засега Дейвид отговаряше пред Бени. Той не бе казал нищо конкретно за премахването на равин Кейлс, но Дейвид не бе глупав. Знаеше, че това предстои, и бе много вероятно да се случи съвсем скоро. Но проблемът бе, че равин Кейлс също не беше глупав.
— Не ме интересува — каза Дейвид. — За мен единственото важно е какво ще ми нареди Бени.
— Не е вярно — възрази равинът.
— Ако Рейчъл е отишла при федералните във връзка с тази каша — изрече напълно спокойно Дейвид, — ще убия и двама ви. Защото за мен е от значение само един ден да се разкарам от това място и да се върна при семейството си. А аз мога да го направя само с твоето съдействие, равин Кейлс. Считам съдействието на Рейчъл като съдействие от твоя страна.
Равин Кейлс се усмихна:
— Бени се оказа прав за теб.
— Така ли, в какъв смисъл?
— Каза, че имаш необикновена концентрация.
— Обръщам внимание на нещата — призна Дейвид.
И точно това го бе довело тук тази вечер, пред този човек, който навярно бе относително почтен, който прекарваше деветдесет процента от времето си в услуга на нещо, по-голямо от самия него. Останалите десет процента бяха отредени за ръководенето на криминално начинание, облагата от което даваше на всеки член на храма надежда, че животът му не е без значение. В основни линии равин Кейлс бе продал дъщеря си на Бени Савоне, за да може да построи империя за евреите в Съмърлин.
Какъв бе резултатът от това космическо уравнение? Ако направиш нещо лошо в името на по-голямото добро и единствените хора, които са пострадали, са хората, решили да си имат вземане-даване с гангстери, когато теглиш чертата, не беше ли балансът положителен? Защото със сигурност, когато е била на двайсет и две, Рейчъл Кейлс се е влюбила в неподходящ човек. Направила е избор. А баща й се е договорил с един престъпник за своя дял от тази размяна и в крайна сметка членовете на „Темпъл Бет Израел“ са останали доволни.
С оглед на всичко това Дейвид си каза, че единственият човек със смислено оплакване бе самият той — особено сега, когато разбра, че всички, с които върши бизнес, са шарлатани. Но осъзна също, че това бе все едно боксьор да се оплаква колко често получава удари. Само дето не бе направил той избора да бъде на ринга с Бени Савоне и равин Кейлс. Дейвид дълго време смяташе, че изборът да бъде Сал Купъртин — човек, който убива хора за прехраната си, е бил негов. Но всъщност Рони бе направил този избор вместо него. И сега Дейвид бе замесен в съвсем различна откачена ситуация.
Дженифър бе избрала да е от жените, които са омъжени за поръчкови убийци, от жените, които имаха деца от поръчкови убийци, от жените, които знаеха, че един ден ще останат сами, защото са се омъжили за поръчкови убийци. Бяха направили този избор заедно, ако не гласно, то поне мълчаливо. Затова равин Кейлс можеше да заплашва Дейвид колкото си иска. Нямаше значение. Дейвид бе такъв, какъвто е, и жена му го знаеше. Смъртта на баща му бе нещо, което щеше да разгадае сам, защото се съмняваше равин Кейлс да знае всички причини… Но в крайна сметка причината бе съвсем проста: някой от Фамилията бе пожелал смъртта му.
И този човек навярно бе Рони Купъртин.
Дълго време бе избягвал да се изправи очи в очи с тази истина, но през последните седмици за него бе все по-лесно и по-лесно да я приеме. Рони най-вероятно бе искал и Дейвид мъртъв, а когато той бе нападнал онези копелета от ФБР в хотела, бе намерил начин да излезе от ситуацията. Нямаше начин Рони да е смятал, че Дейвид ще излезе жив от онази среща, ако е знаел кои са участниците в нея — четирима срещу един, дори Сал Купъртин нямаше никакъв шанс за успех.