— Но си наясно, че тези заповеди скоро ще пристигнат.
— Равин Кейлс — рече Дейвид, — такива заповеди винаги пристигат.
— Как ще го направиш?
— Безболезнено — обеща Дейвид.
— Вярвам ти — призна равин Кейлс. Извади още една цигара и я запали направо тук, в офиса си.
— Може би най-добрият вариант ще е да хванеш рак — каза Дейвид. Но после му хрумна една идея, нещо, което вече бе пред очите му. — Алцхаймер също не би било зле.
Равин Кейлс поклати глава.
— Моля?
— Може би не точно алцхаймер — обясни Дейвид. — Може би просто деменция. Имаш ли някой в семейството с подобни проблеми?
— Преди го наричаха болест на старостта. Баща ми беше сенилен. Майка му беше сенилна, спомням си как бръщолевеше на руски, че ще се прибере вкъщи, където се чувствала уютно. — Равин Кейлс въздъхна. — Половината от хората на паркинга на магазин „Смитс“ вероятно са сенилни. Много е тъжно.
— Не е необходимо да е така — каза Дейвид. — Може просто да се събудиш една сутрин и да се почувстваш леко объркан. Не си сигурен къде се намираш, излизаш навън с две различни обувки, каквото и да е. Мисли за това като за ранно пенсиониране.
Равин Кейлс втренчи поглед в Дейвид и дълго мълча.
— Колко време ще ми спечели това? — попита най-сетне.
— Може да е завинаги. Ако Бени не смята, че си пречка, няма да има нужда да се отърве от теб.
— Това ли си мисли той? Че съм пречка?
— Знаеш твърде много — изтъкна равнодушно Дейвид. — Така стоят нещата. Един ден той ще реши, че аз знам твърде много, и някой ще дойде и за мен.
— Ти си твърде ценен — възрази равин Кейлс.
— Засега — кимна Дейвид. — Но това място се променя. Целият свят се променя. Вече няма много място за гангстери. Всичко, което преди е било незаконно, вече е законно.
Дейвид нямаше нищо против да бъде поръчков убиец, но фактът, че сега той беше и нещо като погребален агент, показваше колко малко неговият набор от умения щеше да е нужен за в бъдеще. Човек вече не се нуждаеше от пистолет, за да ограби някого, достатъчна беше просто една електронна таблица.
— На колко си години, Дейвид?
— На трийсет и пет. — По дяволите. Не, не беше вярно. Станал бе на трийсет и шест. Рожденият му ден беше през септември. Как така бе забравил да отпразнува собствения си рожден ден? А сега му оставаше половин година, докато навърши трийсет и седем. По дяволите. В Лac Вегас времето си играеше с хората.
— Говориш като някой на моите години.
— Виждал съм всякакви гнусотии — обясни Дейвид.
Равин Кейлс изгаси цигарата си в долната страна на масичката за кафе, а после взе една от чашите за чай. Беше покрита с лози, които се проточваха от дръжката й, имаше и хубава рисунка на напъпило дърво.
— Тази винаги ми е била любимата — заяви той. — Баба ми даваше да я подържа за минутка, но само ако съм седнал и само ако на пода има килим. — Равин Кейлс се засмя тихичко. — Тя е мъртва от шейсет години, а все още си мисля за нея. Не е ли странно?
— Не чак толкова — отвърна Дейвид.
— Но на нея никой не й даде избор кога да умре, така че всеки ден можеше да й е последен.
— Това се отнася за всички нас.
— Не е вярно — възрази равин Кейлс. — Не мога да ти кажа колко от роднините ми са умрели в концлагерите, Дейвид. Мислиш ли, че са имали избор?
— Можели са да се съпротивляват — отвърна Дейвид. — Може би са го правили. Няма как да знаеш.
— Избили са цялото село в Украйна, откъдето идва семейството ми. Не е останал нито един жив евреин. Никаква съпротива ни би могла да ги спаси от тази съдба, освен ако не са разполагали с танкове и самолети.
— С цялото ми уважение — започна Дейвид и наистина беше искрен, — ти сам си направил избора да влезеш в този живот. С Бени, с мен, с всички тези простотии. А сега ти предлагам как да го напуснеш. Или можеш да изчакаш един ден да се появя на вратата ти с пистолет в ръка, или можеш да си спечелиш малко време.
— Това не е избор, а ултиматум. Да се държа така, сякаш съм си изгубил ума, или ти ще ме убиеш?
— Наречи го както искаш — отвърна Дейвид. Осъзнаваше, че Бени не би накарал другиго да очисти равин Кейлс, така че ако се стигнеше дотам, щеше да намекне на равина, че един хубав коктейл и шепа хапчета перкоцет може да са добър начин да напусне този свят. — Предлагам ти спасителна лодка.
— Вземаш ми всичко — възрази равин Кейлс.
— Давам ти шанс — настоя Дейвид. — Това е повече, отколкото е нужно да ти дам.