Джери вдигна на първото позвъняване.
— Как си, Рубен? — попита той.
— Не е Рубен — поправи го Дейвид. — Обажда се равин Коен.
— О, съжалявам, равине — извини се Джери. — Рубен ми се обажда толкова често посред нощ, че жена ми започва да си мисли разни неща.
— Е, да — рече Дейвид.
— Не че жена ми има причина да се притеснява, нали разбирате — поясни Джери. На заден фон Дейвид чу музика и хора, които говореха. Беше полунощ в неделята на Супербоул и Джери явно не стоеше на нощно бдение в някоя местна болница.
— Слушай — каза Дейвид, — един човек се самоуби и е помолил тялото му да бъде погребано с традиционна еврейска церемония, но е поставил условия и се надявам, че ти ще можеш да помогнеш.
— Как си е отишъл?
— Опасявам се, че се е застрелял в главата — отговори Дейвид.
— Добре, слушам — заяви Джери. Ако този мъж бе честен човек, вече щеше да е затворил, но Дейвид можеше да чуе как той си прави сметки наум. Вътрешните органи бяха голям бизнес… а куршум в главата не би увредил един бъбрек.
— Той би искал да бъдат погребани само ръцете, краката и главата му, а останалата част от тялото да бъде изхвърлена — обясни Дейвид.
— Странно…
— Е, да, той не е бил напълно с всичкия си — каза Дейвид. — И макар да бих искал да се отнеса с уважение към желанието му, ми е крайно неприятно, че един иначе съвсем здрав млад мъж не е готов да дари живот, особено ако човек в нужда би могъл да използва неговия бъбрек или черен дроб, или сърце.
— Разбира се — съгласи се Джери.
Дейвид прецени, че Джери вече е излязъл навън — музиката бе изчезнала, заменена от звуците на преминаващия трафик. Навярно беше на главната улица или в някое от местните казина, където играеше долнопробен покер с типове, облечени в лъскави сака.
— За съжаление, Рубен си е тръгнал тази вечер, така че се налага да извършиш операцията сам. Вярвам, че ще се разпоредиш с вътрешните органи по уместен начин.
Джери направи пауза за момент, след което каза:
— Да, мога да се погрижа за всичко това. Няма проблем. Няма никакъв проблем. Имам един човек, който може да свърши работата.
— Защото знам, че ти самият не можеш да се занимаваш с органите — вметна Дейвид.
— Така е — потвърди Джери. — А крайниците, погрижихте ли се за този проблем? Избягвайте дългите кости, това е най-добрият начин. Говоря за бедрената кост, пищяла, раменната кост. Ако те бъдат запазени непокътнати, това, хмм, ще е полезно, предвид възможността да се помогне на човек в нужда.
— Да — потвърди Дейвид. — Един от нашите техници се е погрижил за това, но няма сертификат да извърши останалата работа. Така че, ако смяташ, че можеш да се справиш, ще се радвам на помощта ти. Но смятам, че няма да е излишно да действаш предпазливо. Би било ужасно, ако си изгубиш лиценза.
— Ще бъда изключително предпазлив, равине. Непременно.
— Добре. — Дейвид направи пауза за миг и обмисли всичко, което се бе случило през последните седмици. Опита се да прецени как да обясни следващото, което иска да каже, и реши, че е най-добре да бъде непринуден и директен. — Не зная дали си чул, но господин Савоне бе арестуван днес.
— Да, да, сериозни проблеми — каза Джери. — Видях по новините тази вечер как го извеждат за снимки пред репортерите. Ужасно.
— Да, ужасно. Наистина ужасно. Надяваме се да му помогнем да бъде допуснат до изслушване и да го пуснат под гаранция, разбира се, така че би било от полза тази вечер да донесеш пари в брой, вместо да чакаме шейсет дни.
— Пари в брой? За каква сума говорим?
— Такава, която считаш за подходяща.
— И това е за Бени?
— Като се има предвид всичко — обясни Дейвид. Това бе един от онези изрази, които равин Кейлс използваше периодично. Той, изглежда, успокояваше всички, без да съобщава абсолютно нищо.
— Ясно, добре — съгласи се Джери. — За синагогата.
— Да, за синагогата.
— Няма проблем, равине — обеща Джери. — Ще осребря чек в „Беладжио“ и ще съм готов. Всичко ще е налице. Кога да дойда?
— След деветдесет минути — заяви Дейвид. Така щеше да разполага с достатъчно време, за да измъкне Прошарената брада и Марвин през задната врата, да замрази тялото и да се увери, че няма други спънки по пътя. Като например друго тяло, което да доставят за несвързани с престъпление цели. — Ще подготвя цялата документация, която ще ти е необходима. Моля, не закъснявай.
Дейвид прекъсна връзката и се облегна назад на стола. Офисът на Рубен бе малък и спретнат — бюро, компютър, телефон, списък с контакти, шкаф с досиета, копие от лиценза му за директор на погребално бюро, поставено в рамка, още една диплома от училище за погребални агенти в Аризона. В помещението миришеше на препарат за почистване на мебели с дъх на лимон. На бюрото имаше две снимки: едната на момченце, облечено в униформа на детската бейзболна лига, и втора с Рубен, някаква жена — най-вероятно съпругата му, и същото дете, облечени в хавайски ризи. Сините вълни на Тихия океан се разбиваха зад тях, а над хоризонта бе надвиснало залязващото слънце в оранжеви и розови цветове.