Хотелът представяше в умален вариант до каква крайна степен бе прецакан градът всъщност. Хауърд Хюз го бе закупил заедно с „Дезърт ин“, „Сандс“ и още няколко други казина през шейсетте години на XX век като част от идеята си да изчисти мафията от Лac Вегас и да превърне тези места в свое собствено феодално владение. А няколко години след смъртта му „Фронтиър“ бе продаден на фамилията Еларди, които набързо унищожиха казиното. Опитаха се да укротят профсъюзите, но се оказаха обградени от стачкуващи през по-голямата част от десетилетието. И никой дори не бе убит в хода на тези действия.
Сега обаче, четири дни след обиска на ферма „Кошел“, докато се отдалечаваше от главната улица на Лас Вегас в посока към шикозното предградие Съмърлин (също построено от корпорацията на Хауърд Хюз), Джеф се замисли, че по онова време нещата са били по-добре, защото от мафията никога не биха сложили родео стриптийз клуб във „Фронтиър“. Идеята за механичен бик на главната улица бе точно толкова абсурдна, колкото и гигантски меч Екскалибур, издигащ се в небето, или пък лазерен лъч на върха на „Луксор“. Трудно бе да си представиш Франк, Дийн и Сами да правят своето шоу в светеща пирамида. Разбира се мафията все още действаше тук, просто вече не можеха да си позволят да управляват казината.
Поне не и големите.
Имаше няколко анонимни играчи, които още бяха замесени със спортните букмейкъри, но от ФБР си затваряха очите, тъй като те не чупеха краката на туристите и нямаха пръст в уреждане на мачове (поне не толкова очевидно, колкото преди). При машините за видеопокер във всеки бар и ресторант в града се извършваха доста порядъчни измами. Но всички тези престъпления бяха без жертви, а и никой не тичаше във ФБР, за да се оплаче, че е загубил на видеопокер.
В наши дни мафията в Лас Вегас оперираше основно на второстепенните пазари — като процъфтяващия строителен бизнес, стриптийз клубовете (които обещаваха огромна печалба в брой всяка вечер), търговията е екстази, кокаин и хапчета. Оставяха хероина, крека и тревата на бандите „Блъдс“ и „Крипс“, които въртяха бизнеса си основно от гетата на Северен Лас Вегас.
Джеф наистина обожаваше една от странностите на града: местната преса лепваше на всички главорези италианско име, което получаваха като прякор за някое свое престъпление. Първите страници на „Джърнъл ривю“ и „Сън“ тази седмица бяха запълнени е огромна история за някой си Бени Савоне — местен гангстер, който дори не бе обвързан с някоя фамилия, а просто ръководеше собствена банда от стриптийз клуб, наречен „Дивият кон“. Изглежда, Савоне бе ръководил серия от масови побои и изнудвания на клиенти, както и няколко обикновени измами с кредитни карти. Джеф не си направи труда да дочете цялата история — беше ниска топка. Проблемът с отворените градове като Лас Вегас беше, че ако имаш престъпни намерения, никой няма да ти каже какво не можеш да правиш, особено ако си от полза за екосистемата. В това число се включваха и местните медии. За какво друго да пишат те?
Лас Вегас винаги е бил втори дом за престъпните фамилии. Бандите от Чикаго в продължение на десетилетия бяха контролирали огромни територии от града, преди в крайна сметка да се оттеглят на заден план чрез профсъюзите, по-конкретно „Тиймстърс“ и Кулинарния профсъюз, макар че при превръщането на казината в корпорации те просто вече не бяха толкова влиятелни. Оказа се, че дори мафията не може да се противопостави на корпорациите.
Не толкова влиятелни обаче не означаваше изчезнали. Което бе основната причина Джеф да се намира в Лас Вегас. Камионите за доставки, тръгнали от ферма „Кошел“ в онази нощ, миналия април, се бяха насочили към дестинации из цялата страна. На изток чак до Върмонт, на запад до Калифорния, на юг не по-далеч от Мисури (което бе логично, тъй като групировките от Канзас Сити все още имаха значително влияние върху света на пържолите), а най-голяма концентрация на доставки имаше в Невада и Калифорния — дом на безброй хотели и ресторанти. Но като се вземеше предвид къде има реална организирана престъпност и къде са спирали камионите (поне според регистрите, които можеше да са фалшифицирани), оставаха само няколко възможни локации.
— Смяташ ли, че Купъртин живее в някой ресторант „Сизлър“? — подхвърли Матю на Джеф по телефона на сутринта след обиска. По това време агент Поремба вече бе успял да набави информацията за камионите, която бе поискал Хопър.