— Някой трябва да го е видял — отвърна Джеф. — Сигурен съм. Това е достатъчно да ни насочи в правилната посока.
— Ами шофьорите?
— Още не можем да стигнем до тях — обясни Джеф. — Нямат причина да говорят с мен или теб. След седмица от ФБР може и да ги съберат, но какво ще кажат те? Ще имат адвокати много преди разпита.
— Може би някой от тях има съвест — допусна Матю. — Може би е добре да изчакаме една седмица. Защо не?
— Защото това е нашият момент, Матю — заяви Хопър. — През цялото време се стремяхме към тази цел. Тъкмо затова ти плащам. — Матю въздъхна от другата страна на линията. Все още се намираше в Уола Уола, а Джеф бе в Чикаго, на летище „Мидуей“, и изчакваше, за да прецени накъде да отлети. — Ще имаме успех само ако действаме поотделно.
— Това е свързано с онази нощ в „Четирите тройки“. Вече ми нямаш доверие — предположи Матю.
— Нямам доверие на нас, когато работим заедно — поясни Джеф.
— От Бюрото щяха да предложат сделка на Дебелия Монте — подхвърли Матю. — Така по-добре ли щеше да е?
— Съпругата му дава признаци, че може да излезе от комата.
— И какво от това, няма ли Рони Купъртин да я изхвърли в езерото Мичиган? По-добре да остане в кома през остатъка от живота си.
— Ако тя може да говори — обясни Джеф, — ще имаме още един коз. Разполагаме със седмица да открием нещо солидно и ако това се случи, всичко е твое. Аз приключвам.
— Това е голямо „ако“ — заяви Матю.
— Само това ни е останало.
— Какво предчувствие имаш? — попита Матю.
Ферма „Кошел“ работеше със стотици търговски обекти: шейсет и девет в Лас Вегас, седемнайсет в Рино, още една дузина в Тахо, други седем в Карсън Сити. Над сто и петдесет от тях бяха в Калифорния — трийсет и два в района на залива на Сан Франциско, седемдесет и пет в Лос Анджелис и околностите, двайсет в Палм Спрингс, а имаше и още няколко, разпръснати из Сан Диего, Тахо и Силициевата долина.
Джеф прегледа списъка с обекти. Ферма „Кошел“ снабдяваше както е висококачествени меса (първокачествени ребра, филета за пържоли и други подобни), така и с нискокачествени (говежда кайма, печени бутове), затова работеше с елитни хотели и скъпи ресторанти, но и с училища, месни етнически пазари и лавки за бургери.
Нямаше начин да наврат Купъртин в Тахо — щеше да бие твърде много на очи, а и в наши дни мафията там беше като бутиков бизнес, въртеше най-вече измами с ротативките и малко проституция, а от време на време се занимаваше и с прибиране на заеми. Нямаше място за главорези. А и никой там не можеше да си позволи цената, която би поискал Рони.
В тази ситуация трябваше да се действа стратегически.
— Познавам Лac Вегас — заяви Джеф, — така че ще започна оттам, а после ще отида до Рино. Някога бил ли си в Ел Ей?
— Ходих в „Дисниленд“, когато бях на единайсет — призна Матю, — така че мога да поставя под наблюдение „Имението с призраците“, ако смяташ, че ще е от полза.
— А Палм Спрингс?
— Дядо ми и баба ми имат имот за временно ползване там — отвърна Матю. — Да не би да мислиш, че фамилията Бонано са купили Купъртин и сега той чете изтеглените числа на бинго? Това ли е най-доброто ни предположение?
— Не е невъзможно — каза Джеф.
— Имаш ли някаква система за проучването на списъка с възможни места?
— Едно по едно ми се струва единствената възможност. Ще започнем с всички, които имат здрави връзки с престъпността и старите профсъюзи. Хора, които все още са готови да направят услуга на Фамилията или действително имат нужда от някого като Сал Купъртин — обясни Джеф. — Трябва да действаме бързо, Матю. Раздай снимки. Говори за хората, които той е убил. Накарай всеки, който може би се страхува да говори, да се почувства комфортно, защото ще му бъде осигурена защита.
— Така ли е наистина? — попита Матю, след което добави: — А на мен? Защото този въпрос ме интересува.
— Знам — призна Джеф.
— Ако по някакъв начин успеем да оправим тази каша, искам да живея дълго и да не се оглеждам през рамо цял живот.
— Виж — започна Хопър, — след тази задача приключваш, става ли? Ще ти изплатя всичко наведнъж и ще приемем, че сделката ни е приключена. Със или без Купъртин.
Матю не каза нищо за момент и Джеф предположи, че хлапето ще откаже, че той е тук заради дългосрочната цел, че това е и негова фикс идея, че ще преследва този бял кит дори из гибелните пламъци, ако се наложи.
Вместо това Матю каза:
— Добре.
Сега, три дни след този разговор, Джеф пое по шосето за Съмърлин, без да се чувства по-близо до Сал Купъртин. Беше прекарал последните дни в проучване на главната улица на Лac Вегас, центъра, заведенията, струпани около университета, а после продължи надолу към Грийн вали и честно казано, бе доста потискащо. През последните няколко години градът Лac Вегас, който Джеф си спомняше, се бе превърнал едновременно в място, където да заведеш семейството си (броят на хората, които видя да бутат детски колички по главната улица, бе ужасяващ), и в място, където да се впуснеш в пълен, изобилен, захранван от задници разврат. Заведенията с първокачествени ребърца за 3,99 долара бяха заменени от стодоларови гурме бургери. Стриптийз клубовете в основни линии предлагаха легализирана проституция по двайсет и четири часа на ден. С една двайсетачка можеш да наемеш някое момиче да се друса в скута ти за пет минути. А във всеки ресторант, бар, казино и стриптийз клуб имаше група от пет или десет намръщени типа, които се опитваха да изглеждат като тежкари. Прекаляваха с одеколона и бижутата и наричаха момичетата, които им носеха коктейли, „кучки“, като им хвърляха пари, сякаш бяха влезли в ролята на филмови герои.