— Мога да се върна по друго време — заяви Джеф, защото внезапно осъзна колко безплодно е да идва точно в „Темпъл Бет Израел“ и да досажда на този човек.
— Не, всичко е наред — отвърна равин Коен. После се усмихна, но явно само половината от устата му се движеше правилно. Сякаш може би в миналото бе получил удар.
Естер се върна с чаша кафе и със сутрешния „Джърнъл ривю“ под мишница.
— Равин Коен, този приятен мъж ви чакаше, за да говори с вас — обясни тя.
— О, да, да — потвърди равин Коен. Хвърли на Естер същата изкривена усмивка. Не, не беше удар, реши Джеф. Този тип просто не се чувстваше комфортно да се усмихва. — Защо не заведеш господин Хупър в офиса ми, докато аз се измия. Имате ли нещо против, господин Хупър?
— Да, звучи чудесно — съгласи се Джеф. — Името ми е Хопър, не Хупър.
— О, да, да — рече равин Коен. Отново онази усмивка. Имаше нещо странно и в зъбите му, помисли си Джеф, сякаш захапката му бе изместена и те не съвпадаха много добре. — Естер, би ли ми направила една малка услуга? — продължи равинът. — Ще съм ти много благодарен, ако отидеш до закусвалня „Бейгъл“, за да вземеш поръчката от пушена сьомга за равин Кейлс и да я занесеш в дома му. Трябваше да го сторя аз, но сутринта бе доста уморителна, както можеш да си представиш, и смятам да затворим врати до следобедното погребение.
— О, да, равин Коен — отвърна Естер. — Веднага ще се заема със задачата. — Тя кимна тържествено, сякаш равинът току-що я бе помолил да приспи кучето му. Очевидно това бе свят, който Джеф не разбираше.
Тогава равинът помоли да бъде извинен, а Джеф последва Естер надолу по коридора до малък спретнат кабинет. На едната стена имаше полица за книги на нивото на гърдите и всички те бяха подредени в предната част на рафта, без нито една да е на мястото си. Голямо дъбово бюро бе поставено точно срещу вратата, зад него имаше стол от черна кожа с висока облегалка, а пред него — два не чак толкова удобно изглеждащи стола. Зад бюрото имаше и прозорец, който бе съвсем леко открехнат, така че Джеф чуваше гласовете на деца, които си играеха наблизо. Най-вероятно бе междучасие.
В другия край на кабинета имаше голям календар, разчертан върху бялата дъска на стената и наситен с предстоящи събития. Под него стоеше дървен шкаф с джунджурии по него: чаена чаша с чинийка, диплома от равинското училище, поставена в рамка, менора. Никъде нямаше дори петънце прах.
Естер остави чашата с кафе и вестника на ръба на бюрото и закърши ръце, сякаш бе искрено притеснена.
— Добре ли сте? — попита Джеф.
— Равин Коен никога не ми е възлагал някаква задача. Това е голяма крачка. Не ми спомена също дали иска и гевреци, а аз определено не искам да предполагам каквото и да било, тъй като знаете как може да бъде разтълкувано това!
— Моят съвет е да вземете и гевреци — заяви Джеф. — Кой би отказал един геврек, дори да не е помолил за него?
Думите му значително разведриха Естер.
— Отличен довод! — Тя потупа Джеф по коляното. — Благодаря ви. Колко прекрасен начин да гледаш на света.
След като Естер го остави в кабинета на равина, Джеф се опита да си представи как ли би се чувствал, ако светът му се въртеше около дребни неща като гевреците.
Щеше да отдели на равина десет минути, а после щеше да се насочи към магазина за деликатеси „При Микеланджело“ — едно от по-обещаващите заведения в списъка му, тъй като Джеф никога не бе чувал за италианска закусвалня за деликатеси, която не крие нещо. Мястото бе старо, датираше от шейсетте години. Когато идваше да играе комар в града, Джеф обичаше да посещава подобни заведения, тъй като те не криеха много факта, че освен месо сервират и други неща. Имаше голям брой хора в анцузи, които непрекъснато влизаха и излизаха от кухнята, броейки пари.
Джеф взе вестника и прегледа статиите. „Руски астронавти ще насочат гигантски огледала към Слънцето, които ще отразят светлина върху части от Земята за няколко минути“; „Повдигнати са въпроси във връзка с масивните бомбардировки над Ирак от страна на Съединените щати…“ Джеф потърси местните новини. Строежът на „Спагетената купа“ щял да усложни трафика за седмици напред. Седемдесет и пет милиона долара били заложени на Супербоул, казината щели да съберат