— Прекрасна гледка, нали?
Джеф се стресна от гласа на равин Коен, обърна се и видя, че равинът стои точно зад него, само на няколко сантиметра разстояние. Вратата на кабинета беше затворена. Божичко. Кога беше влязъл?
— Строежът ли? — попита Джеф.
— Не — отвърна равин Коен, — как си играят децата.
— Да, да, предполагам, че е приятна гледка — потвърди Джеф.
— Но могат да бъдат и малко шумни. — Равинът се пресегна през Джеф, затвори прозореца с плъзгане, след което спусна дебелите кафяви завеси и светлината в кабинета намаля наполовина. — Моля, седнете и ще видя дали мога да ви помогна.
Джеф седна. Трябваше да подреди мислите си, да обмисли нещата едно по едно. Все още не разполагаше с нищо — просто думи от вестникарска статия. Трябваше да бъде щателен както винаги.
— Така — рече Джеф най-вече на себе си. Извади отново снимките на Сал Купъртин от бележника си и ги постави на бюрото на равина, до вестника. — Както обясних, търся този мъж. Виждали ли сте го?
— А кой сте вие? — попита равинът.
— Частен консултант на ФБР — отвърна Джеф.
— Какво означава това?
— Работя по специален проект заедно с тях — обясни Джеф.
— Нямат ли си достатъчно агенти?
— Не и за този случай, не.
— Струва ми се, че има доста агенти в Лас Вегас — възрази равин Коен. Посочи към вестника, който все още бе отворен на страницата със статията за Бени Савоне. — Ако може да се вярва на това, което твърди господин Къран в „Джърнъл ривю“. — Взе снимките на Сал Купъртин и внимателно огледа всяка една. — Боя се, че не ми изглежда познат — изрече най-накрая.
— Трябва да е бил тук през април — каза Джеф. Прелисти документите си. — На двайсет и втори, за да съм точен.
— И какво е правил тук? — попита равин Коен.
— Не сме сигурни. Но има улики, че е бил транспортиран чрез компанията, която доставя месо в ресторанта ви. Ферма „Кошел“.
— Какво е сторил, за да му се наложи да избяга в камион за месо?
— Убил е трима федерални агенти и един таен информатор — поясни Джеф.
— О, мисля, че четох за този случай — заяви равин Коен. — В Детройт, нали?
— Чикаго — поправи го Джеф.
— Разбирам — отвърна равинът. — И според вас сега той стои в ресторанта ни и ви чака?
— Не — възрази Джеф. — Според мен оттук е отишъл някъде другаде, но бих искал да разговарям с персонала ви, за да видя дали ще го разпознаят, дали ще си спомнят подробности за въпросния ден.
— А този човек има ли си име?
— Сал Купъртин — отговори Джеф.
— О! — възкликна равин Коен. — Сега разбирам. — Взе вестника и в продължение на няколко мига преглежда статията за Бени Савоне. — Това, очевидно, е единственият град в Америка, където е незаконно да си италианец. Както можете да си представите, равин Кейлс се поболя от всичко това. Господин Савоне е баща на внучките му и съпруг на единственото му дете, а този… този… голем… само го клевети.
— Ако е невинен — изрече Джеф, — няма от какво да се притеснява.
Равин Коен отвори едно чекмедже на бюрото си, извади чифт сребристи ножици и се зае да изрязва статията от вестника.
— В Талмуда се казва, че има хора, които печелят безсмъртие през целия си живот, а други се сдобиват с него за един час — заяви равинът и продължи да изрязва статията, докато тя заприлича на конфети. После внимателно събра парченцата и ги хвърли в коша за боклук. — Според вас колко дълъг е животът на една вестникарска статия?
— Бени Савоне не ми влиза в работата — обясни Джеф.
— И въпреки това сте тук — изтъкна равин Коен. Сключи върховете на пръстите си под формата на палатка и за момент остана безмълвен.
Джеф не можеше да разгадае напълно интонацията на равина, не можеше да прецени дали той е ядосан, или заинтригуван, или просто отегчен. Равин Коен не изглеждаше изненадан от появата на човек, който работи за ФБР, и това бе странно. Колкото повече се вглеждаше в него, толкова повече Джеф имаше усещането, че той е преживял някаква злополука, защото кожата по врата и покрай косата му изглеждаше гладка. Не си беше правил фейслифт, но като че ли бе претърпял някакви корекции. Може да е бил нападнат от куче или нещо подобно. Това щеше да обясни странния начин, по който се усмихваше. А и брадата не се свързваше напълно с бакенбардите му… трябва да е било злополука. Или може би изгаряне? Беше невъзможно да прецени как изглежда кожата му под гъстата брада.