„Перфектно.“
Сал въведе цифрите, пусна долар и седемдесет и пет за пет минути време и се заслуша как миналото и настоящето му се съединяват в звука на звънящия телефон.
Рони Купъртин вдигна мобилния си телефон на третото позвъняване и изрече:
— Кой, по дяволите, се обажда?
— Мъртвият ти братовчед — отвърна Сал.
Настъпи тишина по телефонната линия и на заден фон Сал чу „Спортен център“ (някой от „Лейкърс“ беше „толкова готин, че няма как да не го харесате!“) и звук от течаща вода. Рони навярно се бе отдал на своето любимо занимание: гледаше телевизия в кенефа на мазето си.
— Радвам се, че се обади — заяви Рони. — Спести ми усилията.
— Предположих — каза Сал.
— На безопасно място ли си?
— Относително безопасно — потвърди Сал.
— В Чикаго ли си?
— Ако бях в Чикаго, щеше да знаеш.
Рони се изсмя:
— Сигурно е така.
— Оплескал си нещата — посочи Сал.
— Така ли мислиш? — попита Рони и последва звук, сякаш бе пуснал казанчето на тоалетната.
— Пак трябваше да ти почиствам кашата.
— Знаех, че ще го направиш — отвърна Рони. — Винаги те е бивало в тази работа. Затова си толкова ценен за мен. За всички.
— Вече не работя за теб — заяви Сал, — да сме наясно. Работя за Бени Савоне.
— Аз обаче чух, че някой го е изпял на федералните — подхвърли Рони. — Изглежда, онзи негов стриптийз клуб се е занимавал с доста съмнителни неща. Срамота наистина.
— Той ще е на свобода след трийсет дни — изтъкна Сал, макар че сам не вярваше в това. — Може би и след по-малко.
— Възможно е някой отново да го изпее — предположи Рони. — Възможно е на всеки няколко месеца федералните да научават по още нещо за твоя бос. Рано или късно може да започнат да проучват дори онзи еврейски бизнес. Проучил съм добре нещата и знам, че макар колите и наркотиците да са доходоносни, не могат да се сравняват с Господ и смъртта. Ето това се казва широкомащабен бизнес. Възможно е да имаш нужда от малко закрила сега, когато са повдигнати федерални обвинения срещу шефа ти. Възможно е да се погрижа телефонът на федералните да не звъни известно време.
— Да доносничиш за самия себе си — изрече Сал. — Къде си научил този номер?
— Не можеш да останеш в бизнеса толкова дълго като мен, без да научиш няколко трика — отвърна Рони. — Понякога е по-лесно да накараш федералните да се погрижат за проблемите ти. Възможно е и ти да си научил този урок през последните дни.
— Възможно е — започна Сал — някоя сутрин да се качиш в колата си, а аз да съм на задната седалка.
— И тогава какво? Ще съм мъртъв. Какво от това? Мъртъв съм. А при теб най-добрият сценарий все още включва газовата камера, ако извадиш късмет. По-добре би било ти и аз да се наслаждаваме на времето си заедно.
— Колко? — попита Сал.
— Босът ти върти доста сериозна измамническа схема там — започна Рони. — Знаеш ли колко взема само за погребването на едно тяло? Мога да накарам някой мексиканец да изкопае дупка за доста по-малко.
— Колко? — повтори Сал.
— Не мога да ти кажа колко, преди да погледна счетоводните книги — обясни Рони, — а нямам планове да пътувам скоро до Лac Вегас. Едва ли ще изглежда много добре, нали разбираш? Така че защо просто не се договорим, че вече участвам в това начинание. Като пълноправен партньор. Ти ще си моят човек в Лас Вегас.
Ето го. Очакваше го, разбира се, но искаше да го чуе, искаше Рони да признае.
— Аз не съм твоят човек — заяви Сал. — Аз съм ти братовчед. Ние сме семейство.
— Разбира се, че сме — потвърди Рони.
— Точно както ти и баща ми, нали?
— За това ли е всичко? Искаш да говориш за татко си? Добре. Но таксувам фиксирана сума за този разговор. — Рони се изсмя. — Нали винаги си искал това, Сал? Сега ти си големият човек.
— Не — отвърна Сал, — аз съм мъртвец. Но знаеш ли какво? Няма да съм мъртъв още дълго. И когато от ФБР осъзнаят това, на теб също ще ти се прииска да си мъртъв. Докато те са наясно, че аз съм жив, ти ми принадлежиш. Защото зная къде са всички трупове, Рони. Всяко едно тяло. И всички те са твоя собственост.
Сал затвори, преди Рони да успее да отговори, отпи няколко глътки „Джони Уокър“, след което направи второто си и последно обаждане за вечерта — този път до „Чикаго трибюн“. Налагаше се да бърза, тъй като после трябваше да си хване такси до летището, да открадне кола от паркинга за неограничен престой и да се върне в Лас Вегас навреме за срещата си в два следобед с Барбара Олтман, Камил Лорънс и Филис Гейблър, за да обсъди с тях тийнейджърското модно шоу, което искаха да организират в синагогата идната пролет. Може би след месец или два равин Дейвид Коен щеше да се опита да си намери помощник-равин — някой, когото да обучи, тъй като синагогата наистина се нуждаеше от двама равина, за да функционира добре. Задаваха се панаирът на книгата, откриването на новото училище, безброй сватби, погребения, ритуали за бар мицва… а и бизнесът не биваше да изостава, докато Бени го няма. Може би равин Коен трябваше да прояви малко творчество и там, да създаде по-добри условия за развитие на бизнеса на местно ниво, по-голямо търсене… Възможно бе останалите шест синагоги в града да се изправят пред някои трагедии през годината. Кой би могъл да каже кога в „Темпъл Бет Зион“ ще се запали пожар поради електрическа неизправност? Или кога друг храм може да загуби свой равин заради натравяне на кръвта? И кой е казал, че гробището трябва да си остане еврейско? Да, всички тези възможности трябваше да се обмислят. И просто ей така, докато телефонът започна да звъни, Сал Купъртин вече си представяше как огромната празна пустиня се превръща в павиран път към съпругата му Дженифър и сина му Уилям. Рони щеше да си остане проблем, затова Сал трябваше да намери безопасно място за семейството си, но това бе следващата стъпка. Засега просто щеше да пусне топката да се търкаля.