— Ти ми кажи — насърчи го Джеф.
— Изглежда ми прекалено. Все пак е бил техният най-добър убиец. Оплесква нещата и убива няколко от добрите момчета… лоши новини, нали така? Но не чак толкова лоши, колкото ако краде пари или участва в заговор срещу шефовете си. Ако са го убили, понеже е объркал нещата, би трябвало да е по по-сносен начин. Портфейлът? Това е твърде небрежно за хора като тях. Няма начин да го забравят сред бъркотията.
— Тоест?
— Това не е той.
— Защо са инсценирали смъртта му? Защо са убили друг човек?
Матю затвори очи за миг.
— Може би заради влиянието на братовчед му Рони. Може би като жест на признателност за неговите услуги. Може би са се страхували да тръгнат след него. Може би е комбинация от всичко това. Няма голяма логика. Тук е проблемът. По-лесно е да се инсценира, че това е Купъртин, и да си дойдат нещата отново на мястото. По-лесно е за семействата на жертвите, а и за нас също.
Матю беше прав, но Джеф не се тормозеше заради четиримата мъже, които Сал Купъртин бе убил. Да, тяхната смърт имаше значение. Определено. Но Джеф се измъчваше, защото за Сал Купъртин агент Джеф Хопър бе мъртъв; защото убиецът бе видял името му на хотелската сметка и бе решил, че трябва да се качи горе и да го очисти — да пусне куршум в главата му или да го удуши, както бе сторил с Кал. Където и да се намираше сега наемният убиец, а Джеф бе сигурен, че е някъде на свобода, той смяташе, че е убил Джеф Хопър.
И за известно време може би наистина го беше убил. За около шест месеца. Сега на агента му се искаше Сал Купъртин да разбере, че Джеф Хопър е жив и възнамерява да го залови.
— Имаш ли тук, в офиса, спортно сако или нещо подобно? — попита Джеф.
— He — отвърна Матю. Носеше светлокафяви панталони (марката им вероятно беше „Докърс“) и добре изгладена бяла блуза с поло яка, която се беше изцапала с мръсотия и прах от разтоварването на кутиите.
Джеф погледна часовника си. Беше малко след два.
— Наблизо ли живееш?
— Да — потвърди младежът, — до колежа.
— Там имаш ли костюм?
— Да.
— Добре — заяви Джеф. — Иди да се преоблечеш и се върни. Излизаме, за да свършим малко оперативна работа.
— Звучи ми добре — каза спокойно Матю, но Джеф усети, че младокът е развълнуван. Явно още не знаеше, че Джеф Хопър е неудачник. — Къде отиваме?
— До дома на Сал.
Джеф Хопър винаги се изненадваше от къщите, в които живееха лошите хора, тъй като приличаха досущ на онези, в които живееха добрите. Пред жилището на Сал Купъртин в Лънкълнуд дори имаше бяла ограда, скована от колчета. Тя си подхождаше отлично с павираната автомобилна алея, над която се извисяваше внушителен ясен. За дървото даже бе завързана люлка от автомобилна гума — нещо, което Джеф също си бе мечтал да има един ден, ако въобще се сдобие с деца, макар че на неговата възраст те навярно щяха да са доведени деца. Беше на четирийсет и пет, неженен и без ясни перспективи на хоризонта, което потвърждаваше тази теза.
Хопър накара Матю да обиколят района още веднъж, преди да се срещнат с колата за наблюдение, паркирана в края на улицата — странно място за надзираване на къща, тъй като служителите трябваше цял ден да се взират в страничните огледала, както и в това за задно виждане. Джеф се запита колко дълго ще продължат да наблюдават дома на Купъртин. Може би още месец? Или два? В къщата сигурно имаше монтирани подслушвателни устройства, а на колата на Дженифър Купъртин бе прикрепено проследяващо устройство, така че нямаше реална причина за безпокойство, че жената ще напусне града, за да открие съпруга си или да се срещне с него, без от ФБР да узнаят. Още имаше минимална вероятност тя и синът й да са в опасност от страна на Фамилията, но Джеф смяташе тази идея за неправдоподобна. Това бяха идиотщини на руската мафия, на които дори италианците не гледаха с добро око.
Матю спря до черния крайслер и Джеф свали прозореца си, за да разговаря с агентите в другия автомобил. Бяха двама, горе-долу на възрастта на Матю и с подобно телосложение, така че в свободното си време навярно проклинаха онези, които ги бяха вербували за ФБР с обещанието, че ще са на фронтовата линия във войната срещу престъпността.