— Страхотно! — възкликна Триша. — На всички толкова много ни липсва равин Готлиб.
— Чувал съм само добри неща за него — намеси се Дейвид, като си помисли: „Не мога просто да стоя тук като идиот и да позволя на Бени да ме притиска в ъгъла“, макар в същия момент да осъзна, че няма избор. Неговият собствен отговор целеше да успокои това хубаво младо момиче. Какво ставаше с него?
— Той беше толкова млад, случилото се е пълна трагедия — продължи тя и Дейвид осъзна, че равин Готлиб едва ли се е преместил в Рино. — Начинът, по който говореше за Тора…
Триша бе твърде разстроена, за да продължи. Бени леко я потупа по кръста.
— Трагедия — изрече. — Сега бъди добро момиче и иди да провериш дали беконът ми не е твърде препечен. Не мога да ям тези хрупкави неща. — Бени проследи внимателно с поглед Триша, докато тя се отдалечаваше. После каза: — Баща й притежаваше половината Северен Лac Вегас. Джордън Розен. Ще го срещнеш в синагогата.
Чудесно.
— Какво му се е случило?
— Започна да идва в „Дивият кон“ — отвърна Бени. — Влюби се в едно момиче, което работеше при нас. Тя твърдеше, че е иранка, когато нещата не вървяха добре с иранците, обяснявате, че е иракчанка, когато нещата при тях тръгнаха на зле, но истината е, че просто беше мургава. Истинското й име беше Карън, но се появяваше на сцената като Шоле и твърдеше, че означава „пламък“ или „огън“, или „гореща мацка“. Наистина я биваше в игричките. Понякога идват разни идиоти от Канзас, които искат жена с чаршаф на главата да си навира циците в лицето им, докато й говорят мръсотии — тогава нещата вървят гладко и времената са добри. Но бащата на Триша искаше някакви странни неща, нали разбираш? Не можеше да понесе тези туристи да я обиждат, затова я наемаше за цяла нощ. Хвърляше по пет, десет хиляди на вечер за нея. Това усложни нещата. — Направи пауза, отпи от кафето и отново си сложи очилата. — Снимките, които му изпратихме, свършиха останалата работа.
— Трябваше ли да го правите? — попита Дейвид. Проверяваше го, в главата му още се въртеше онова, което бе прочел. Обмисляше как точно да подходи към цялата ситуация, за да види дали Бени е правил добър избор някога.
— Започна да плаща за танците с кредитната си карта, но все му отказваха кредит — продължи босът. — Първия път, както и да е, оставихме го без последствия. Беше добър клиент, затова казах на управителя да плати на момичето за времето й, а другия път да удвои цената. При следващата случка — същата работа. Оказах се вътре с двайсет бона. Дадох му няколко дни да се оправи, нали разбираш, като джентълмен на друг джентълмен, но той не направи нищо. Каза ми да не се притеснявам и да му имам доверие, държал половината град, просто имал проблеми с ликвидността. А пък аз съм благоразумен човек, нали? Смяташ ли, че съм благоразумен?
— Да — потвърди Дейвид, но си помисли, че другият мъж е благоразумно откачен.
— Разиграваше ме така два месеца — продължи Бени. — Живее на три къщи от моята, жена му и децата му са братовчеди на моята жена и моите деца, така че какво да правя?
Преди Дейвид да успее да отвърне (а неговият отговор щеше да е: „Спукай от бой нещастника, дългът си е дълг и ако имаш задължения към някого, трябва да си платиш!“), Бени посочи висок, добре облечен по-възрастен джентълмен, който вървеше през ресторанта.
— Това е равин Кейлс — обясни. Мъжът се спря и размени по няколко думи с хората на почти всяка маса, като непрестанно стискаше нечие рамо. — Наблюдавай как владее помещението. Това е урокът ти за деня.
Равин Кейлс не приличаше много на равин, или поне не отговаряше на представите на Дейвид за еврейски свещеник. Не носеше черна премяна, нямаше дълга брада и шапка, отсъстваха всички онези компоненти, присъщи на хасидизма[12]. Всъщност равинът приличаше на президент на банка: син костюм, не много лъскав, но очевидно скъп; хубави обувки, макар и не чак като тези, с които бе обут Дейвид; вратовръзка, завързана на голям уиндзорски възел; часовник, който изглеждаше доста сносен. (Някога Дейвид имаше „Ролекс“, който не бе платил, а беше взел от едно тяло. В крайна сметка от часовника започнаха да го побиват тръпки, така че го замени за хубав самозаряден пистолет ГШ-18, когато Фамилията му възложи да надзирава една оръжейна сделка преди няколко години.) Равин Кейлс дори не носеше ермолка и Дейвид изпита огромно облекчение, тъй като осъзна, че и той ще може да ходи така.
Когато равинът най-сетне приключи с обиколката на ресторанта, седна в сепарето до зет си и му подаде пачка чекове.
— Занеси ги в банката, Бенджамин — нареди.
12
Юдейско движение, основано през XVIII век, което се отличава с религиозен консерватизъм, относителна социална изолация и стремеж към дълбока набожност. — б. р.