— Съобщиха ли името ми?
— Няма как да убиеш трима агенти на ФБР и да не попаднеш в новинарската емисия.
— Показаха ли лицето ми?
— Да — потвърди Рони. — В момента ченгетата са в къщата ти. Ситуацията не е добра.
По дяволите. Значи последното обаждане, което бе получил от Дженифър, най-вероятно не беше от нея.
— Не успя ли да измъкнеш семейството ми?
— Ти май не разбираш мащабите на ситуацията.
— На Дженифър може да се разчита, Рони. Знаеш, че е така.
— Има моменти, когато всеки се пречупва.
— Тя няма да го направи — увери го Сал, въпреки че не можеше да е сигурен.
Жена му знаеше какъв е, или поне бе запозната с неговата версия, която в основни линии си беше истината: Сал правеше лоши неща на лоши хора. Беше наясно също, че някои го считат за един от лошите, и не си го представяше като супергерой или пазител на реда. Бяха разговаряли през годините какво трябва да се предприеме, в случай че полицията дойде да го търси. Дженифър знаеше, че не бива да си отваря устата и че ченгетата не могат да я накарат да свидетелства срещу него; че ако го търсят от полицията, той най-вероятно вече е изчезнал.
Освен това бе наясно, че „изчезнал“ може да значи много неща.
— Ще видим — отвърна Рони. — Междувременно ти осигурихме превоз, който ще те отведе извън града.
— Чуй ме — каза Сал, като се извърна от Дебелия Монте и се опита да сниши глас, но беше трудно да е дискретен на задната седалка на миниседан. — Ако се стигне до крайности, няма да съм учтив. Просто да си наясно. Това не ти е някой филм. Поне двама ще си отидат с мен.
— Ние сме наясно с това — заяви братовчед му и затвори.
Ние. Все това проклето ние. По този начин Рони му даваше да разбере, че се е издънил толкова жестоко, че сега съдбата му не зависи само от него. Сал изключи телефона и го върна обратно на Дебелия Монте, който отвори капака на устройството, извади симкартата и я смачка с обувката си, преди да я изхвърли през прозореца.
— Искаш ли да ми дадеш телефона си? — попита го Монте.
Ако го направеше, Дженифър нямаше да може да се свърже с него. Може би никога.
— Все още не.
Дебелия Монте просто сви рамене. Сал не би се обадил на полицията. А и нямаше как да се свърже с жена си. Но му харесваше идеята, че все още има малка връзка с външния свят. Докато разполагаше с нея, значи още бе жив.
Королата зави надясно, неравният участък от пътя внезапно стана гладък (или поне по-гладък) и Сал успя да различи малко по-ясно фермата. Имаше основна сграда, до нея — нещо, което приличаше на плевня и бе с размерите на няколко склада, и половин дузина силози за зърно. Предните фарове на автомобила осветиха пасището и отразиха отблясъка на хиляди очи. Крави. Когато королата се приближи, Сал видя голям тир и два по-малки камиона. Наоколо се мяркаха фигури — може би десетина мъже, които се движеха напред-назад между плевните и камионите. Всеки от тях буташе ръчна количка, натрупана догоре с кутии.
Сал свали прозореца си и веднага го заля воня, която можеше да идва само от кланица: миризма на пикня, изпражнения и йод, носеща се от сурово месо; на зърно и пръст. Спомни си пътуванията от детството си — баща му винаги спираше в големи ферми, свързани с крайпътни ресторанти, убеден, че предлагат най-добрата храна на земята, защото всичко при тях е прясно. Баща му беше мъртъв от колко? Двайсет и пет години? Бяха го хвърлили от скапана сграда.
Королата спря до големия тир, но Нийл не си направи труда да изключи двигателя.
— Това ли е мястото? — попита.
— Да — потвърди Дебелия Монте. Слезе от колата и тръгна към разпрострялата се нашироко плевня.
Нито един от хората с количките не хвърли повторен поглед към Монте. Сега, когато королата осветяваше наоколо, Сал видя, че мъжете са с еднакви униформи: морскосини работнически панталони „Дикис“, сиви разкопчани ризи с лого над единия джоб, сини бейзболни шапки и ръкавици — макар че вечерта беше приятна въпреки всичко… Забеляза също, че отстрани на всички камиони личеше същото лого, придружено от надпис: „Прясно месо от ферма Кошел“. От задната част на камионите с хладилни камери се издигаше пара, което обясняваше ръкавиците.
Сал се пресегна и докосна револвера си. Щеше да пусне един на Чема и на Нийл, а после да се втурне в тъмнината. Надяваше се, че с всички тези свидетели наоколо Дебелия Монте няма да стреля по него, макар че вече не се знае на какво са способни хората. Не искаше да убива Нийл. Не искаше да убива дори Чема, но осъзнаваше, че може би след пет или десет минути ще е смлян на кайма и натоварен в хладилна камера, която прави доставки на супермаркетите в целия район оттук до Калифорния.