Погледна през прозореца за последен път, за да се увери, че знае накъде да побегне, и когато го направи, видя нещо, заради което се изправи на мястото си: Дебелия Монте бе на около шест метра от колата и говореше с плешив тип, който стискаше две одеяла в ръце, а до него стоеше детенце. Три или четиригодишно. Беше трудно да се прецени в тъмнината. Какво, по дяволите, правеше тук малко дете?
— Чема — рече Сал, — искам да се извиня. — Хлапето кимна, но не се обърна. Даваше го толкова голям тежкар, че дори не можеше да приеме едно извинение като истински мъж. — Освен това искам да ми благодариш.
Това го накара да се обърне.
— Така ли, защо?
— Защото възнамерявах да те застрелям в главата, но реших да не го правя. — Чема преглътна, но остана смълчан. — Струва ми се, че си ми доста голям длъжник.
— Ами Нийл, и него ли щеше да застреляш?
— Вероятно — отвърна Сал, — но с него се познаваме отдавна. — Обърна се към Нийл и продължи: — Когато беше бебе, те наглеждах всеки път, когато майка ти трябваше да изпълнява поръчка или си беше пийнала повечко коктейли „Бял руснак“. Едва ли си спомняш.
Нийл погледна към Сал в огледалото за задно виждане и каза:
— Мислех си, че тази история е просто шега.
— Не — заяви Сал, — истина е.
Отвън видя как плешивият мъж даде на малкото дете едно от одеялата и то се затича към големия тир. Плешивецът и Дебелия Монте си стиснаха ръцете, след което Монте се отправи отново към королата. В това време двата по-малки камиона също потеглиха и на мястото си остана само големият тир.
— И какво искаш да направя? — попита Чема.
Сал извади портфейла си и му го даде, момчето незабавно го прибра в джоба си.
— След две седмици го изпрати по пощата на жена ми. На адреса на шофьорската ми книжка.
— Това ли е всичко?
— Това е — потвърди Сал. — Вътре има около два бона. Нека парите са още там, когато жена ми го получи.
Чема прехапа долната си устна и за секунда не отвърна нищо.
— Жена ти — изрече най-накрая — обича ли мексиканска храна?
— Не особено — призна Сал.
— Приятелката ми прави едни мексикански сватбени курабии, мога да пратя нещо такова…
— Разбира се — съгласи се Сал. — Ако не тя, синът ми ще ги изяде.
Чема отново прехапа устна и Сал се запита какви мисли му минават през главата.
Дебелия Монте отвори вратата на колата, преди Чема да успее да отвърне.
— Нийл, Чема — обади се едрият мъж, — дайте палтата и ризите си на Сал. — Двамата се спогледаха леко изненадани, но изпълниха заповедта. В същото време Дебелия Монте свали якето си и също го даде на Сал. — Обличай всичко върху дрехите си.
— Къде отивам? — попита Сал. Вече бе излязъл от колата и навличаше ризи и якета върху дрехите си.
— Не знам — отвърна Дебелия Монте. — Но предполагам, че ще бъдеш в хладилната камера, поне докато те откарат на няколко щата оттук. В камиона температурата ще е само седем градуса, така че ще е като пролет в Чикаго.
Седем градуса. Сал щеше да се справи.
Дебелия Монте го изпрати до големия тир и двамата останаха за миг в долния край на товарната рампа. Наблюдаваха как един от униформените работници освобождава място в камиона. Имаше десетина одеяла, възглавница, фенерче, две бутилки с вода, кутия с крекери, радиостанция и дори стол. Щеше да разполага с всички домашни удобства, макар и обграден от кутии с говежда кайма. Когато работникът ги видя, попита:
— Ще се оправиш ли, шефе?
— Всичко ще е наред — отвърна Сал.
— Ако имаш проблем, просто се свържи с шофьора по радиостанцията и той ще спре.
Бяха се погрижили за всичко, което наведе Сал на мисълта, че Фамилията навярно има опит в нелегалното превозване на хора извън града, и го накара да почувства странно успокоение.
— Тук пътищата ни се разделят — заяви Дебелия Монте.
— Откога се познаваме? — попита Сал.
— Откакто излежавах две присъди по едно и също време — отвърна другият мъж. Опитваше се да бъде забавен, така че Сал замлъкна. Дебелия Монте не беше известен с остроумието си.
— Десет години за кражба — започна Сал. — Още петнайсет за нападение.
— Горе-долу — потвърди Монте. — Слушай, трябва да ми дадеш телефона и оръжието си.
Каза го достатъчно учтиво, не като заповед, така че Сал му ги предаде доброволно. Дебелия Монте хвърли телефона на земята и го смачка с крак, но не си направи труда да прибере в джоба трийсет и осем милиметровия револвер.